— Ти ли направи соса за месото, Лили? — попита Катя, докато бодеше със вилицата сочен къс от пържолата.
Кимнах, опитвайки се да се усмихна равнодушно.
— Да, пробвам нова рецепта. С червена боровинка.
Стойчо, мъжът ми, изсумтя от другия край на масата. Този звук, който прилича на драскане с вилица по порцелан, беше неговият „подпис“ на неодобрение. Престорих се, че не го чувам. Приятелките ми — Катя, Орнела и Кира — също. Те вече бяха свикнали.
— Много е вкусно, — каза Кира меко. Винаги говореше тихо, но думите ѝ тежаха повече от всяка гръмка похвала.
Стойчо остави приборите и се облегна назад, със скръстени ръце на гърдите. Позата му беше на човек, свикнал да доминира. Упражнявал я беше пред огледалото.
— Утре имам среща с новия ръководител на отдела, — подхвърли във въздуха, без да се обръща към никого конкретно.
— Чух, че бил човек от София. Строг, но разбиращ от работа. Ще пускаме проект, който ще преобърне цялата ни фирма.
Орнела, най-емоционалната ми приятелка, веднага се оживи:
— Уау, Стойчо, браво! Това повишение ли е?
— Не точно, — изкриви устни той, сякаш му предлагаха нещо обидно. — Това е възможност. За онези, които могат да работят. Не за онези, които само си клатят краката.
В нашия отдел сме двама такива. Аз и още едно момче. Останалите са… баласт.
Погледна по ред приятелките ми. Катя — самотна майка, администраторка в козметичен салон. Орнела — опитва се да продава картините си онлайн. И Кира — напуснала наскоро адвокатска кантора и сега казва неясно, че „търси себе си“.
Почувствах как всичко в мен се свива. Сега ще започне.
— А ти, Катя, — наведе се напред той. — Докога ще лепиш мигли на клиентките? Това ли ти е таванът? Никакво развитие, никакви амбиции?
Катя пребледня.
— Стойчо, тази работа ми позволява да гледам детето си и да бъда до него. Това ми е важното.
— Важно е развитието, — отсече той. — Не да се гушиш в зоната на комфорт. Животът е за силните. Останалите… просто съществуват.
Направи пауза, наслаждавайки се на ефекта.
— Например, изкуството на Орнела… — изкриви устни при тази дума. — Кой купува пейзажи в 21 век? Хората правят пари с дигитално изкуство. А това… кич за антрето.
Орнела скочи, обръщайки стола.
— Как смееш?!
Хвърлих се към нея, опитвайки се да я успокоя:
— Орнелче, недей, не го е казал така…
Но Стойчо вече беше във вихъра си. Чувстваше се алфа мъжкар сред слаби и изгубени женички. Погледът му се спря на мълчаливата Кира.
— А ти си най-ясният пример. Адвокатка, дето зарязала практиката. Явно си разбрала, че не ти стига капацитетът? Сложни казуси, конкуренция… Това не е да прехвърляш папки.
Кира бавно вдигна очи към него. В погледа ѝ нямаше нито обида, нито гняв. Само леден спокоен интерес, от който ме побиха тръпки.
— Няма какво да говорим с вас, — изпъшка Стойчо пиянски, оглеждайки ни с отвращение. — Всички вие сте пълни неудачнички!
„Всички вие сте пълни неудачнички!“ — изръмжа мъжът ми към моите приятелки, без дори да подозира, че една от тези „неудачнички“ е… новият му шеф.
