— Извинете… май съм объркала вратата… — жената в старо карирано палто неуверено пристъпи в залата, където блестяха кристални полилеи и миришеше на трюфели. До нея стоеше момче с износени маратонки, с наведена глава.
— Ето я нашата звезда на вечерта! — изправи се с ехидна усмивка Валентин Христов, собственик на една от най-големите строителни компании в София. — Госпожо Радева, заповядайте! Обещах ви изненада, нали?
Шепот се понесе из залата.
„Коя е тази?“
„Не е ли чистачката от офиса?“
„С дете дошла? Какъв ужас!“
„Погледни го, обувките му са скъсани!“
Галина стисна по-силно ръката на сина си.
— Сигурно сме сгрешили…
— Никак даже! — разсмя се Валентин. — Тази вечер исках да благодаря лично на жената, която прави офиса ни да блести! — Залата се разсмя. — Мястото ви е точно тук, до госпожа Атанасова и инж. Добрев. Надявам се, че ни подготвяте и музикална програма!
Ръцете на Галина трепереха. Синът ѝ гледаше надолу. Беше на 12.
Чу всички подмятания. Видя как някой тайно я снима.
А после някой каза:
— Чистачка или пианистка, ще видим скоро!
И тогава Галина… се изправи.
Бавно тръгна към рояла в средата на залата.
Седна.
И постави пръстите си върху клавишите.
— Мамо… — прошепна синът ѝ. — Недей…
Но тя вече свиреше.
И пет секунди по-късно…
БОГАТАШЪТ ПОКАНИ ЧИСТАЧКАТА СЪС СИНА Й НА ЛУКСОЗНА ВЕЧЕРЯ, ЗА ДА СЕ ПОДИГРАЕ ПРЕД ГОСТИТЕ. НО КОГАТО ТЯ СЕДНА НА ПИАНОТО — ЦЯЛАТА ЗАЛА ЗАМРЪЗНА…
