Една дъждовна есенна вечер, когато градът бе притихнал, а мокрите листа шепнеха под стъпките, в двора на внушителна вила на хълма се появи странна фигура. Кална, разпокъсана, сякаш призрак от отминал свят.
Собственикът на къщата, Георги — студен и властен бизнесмен с ледени очи — стоеше до прозореца. Не можеше да откъсне поглед. Нещо в тази непозната му напомни… или за някого. За сина му Матео, прикован към инвалидна количка, който с всеки изминал ден се затваряше все повече в себе си.
И тогава Георги взе решение. Необичайно решение. Покани я вътре.
Под вехтото ѝ палто се показа млада жена. Казваше се Кристина. Когато пристъпи в хола, изглеждаше сякаш идва от друг свят. Очите ѝ блестяха, но в тях имаше някаква дълбока, забравена болка. Жена му, Жана — студена, пресметлива и винаги подозрителна — веднага нападна:
— Откъде намери тази просякиня?!
Но това, което Кристина направи по-късно… и което каза… щеше да промени всичко.
Същата нощ Кристина тихо влезе в стаята на Матео. Момчето не спеше. Очите му светнаха от изненада, когато тя седна до него. Кристина се наведе и му прошепна нещо. Нещо… на чужд език.
В този момент Георги, минавайки по коридора, замръзна на място. Целият се вцепени.
„Това… френски ли е?“ — прошепна, усещайки как кръвта му изстива.
Но това, което последва, не беше просто изненадващо… беше шокиращо.
Вдигна я от улицата… а само няколко часа по-късно пребледня като призрак.
