Когато Тома за първи път видя Мария, тя миеше пода в кухнята на старата селска къща на майка си, някъде в района на Плевен. Беше кротка, срамежлива, с ръце като на жена, свикнала да работи. Тома си каза: такава жена ще ми слуша. Заведе я в София, купи ѝ евтина рокля от мола и я остави вкъщи, все едно е стара мебел от мазето.
— Поне изглеждаш добре до стената, — смееше се той, въртейки чашата си с вино.
— Все е някаква полза от теб.
С времето това стана навик. Мария готвеше, чистеше, мълчеше. След първия спонтанен аборт никой не каза нищо. След втория свекърва ѝ — Елеонора — само процеди през зъби:
— От такива като теб деца не стават. Синът ми заслужаваше жена от хубаво семейство, не някаква мълчалива овчарка.
Тома не я защити. Никога. В компания винаги казваше:
— Недей да говориш, скъпа. Хората са с по-високо ниво, няма нужда да се излагаме.
Веднъж Мария се появи с проста светлосиня рокля на фирмено събитие. Елеонора изсумтя:
— Все едно си излязла от стар български филм!
Тома само се усмихна неловко:
— Извинявайте… жена ми е от село.
Смехът на гостите я прониза по-дълбоко от всяка обида.
След следващия аборт Елеонора не се сдържа:
— Празна си. Нищо няма в теб. Синът ми трябваше да избере друга. Не някаква… никоя.
А Тома?
— Остави я, другия път може да стане — каза, без да я погледне.
Те решаваха всичко.
— Ще купим кола, — обяви Тома.
— Преместваме се в квартала, който аз избрах, — каза Елеонора.
— Ще носиш дрехите, които аз ти кажа, — нареди Тома.
Веднъж Мария събра смелост и промълви:
— Може би… мога да запиша курс? Искам да науча нещо…
— Ти?! — изсмя се Елеонора, — Научи се да доиш крава, това е по твоята част!
Тома почука с пръст по слепоочието си, сякаш казваше: “Смахната си.”
— Какво се влачиш пак като куца костенурка? — изкрещя ѝ една сутрин.
Мария бършеше ръцете си в престилката, когато се чу звънецът.
На вратата стоеше мъж в елегантен костюм с кожена чанта в ръка.
— Госпожа Мария Брунер? Аз съм Даниел Ковалски, адвокат. Търся Ви от повече от година.
Мария застина.
— Аз? Но защо?
Наричаше я „селянка“, а всъщност вечеряше с нейните пари — без да подозира.
