Това каза мъжът ѝ, докато Силвия вече извикваше такси за летището.
Тя застина. И просто не можеше да повярва на ушите си. 
Чантата беше стегната, куфарът заключен.
Паспортът — в чантичката, банският — в най-горния джоб.
След година бачкане без нито ден почивка, без уикенди и без милост, Силвия заминаваше за Турция.
Една седмица на море. Най-сетне.
А тогава Петър — мъжът ѝ, се появи в хола със сериозно изражение.
Чашата с чай леко трепереше в ръцете му, сякаш му предстоеше да съобщи за смъртен случай.
— Силве… по-добре да отменим. Мама вдигнала температура — 37,2. Не е добре да я оставяме сама.
Пък и онзи хол — трябва да се тапетира. Обещахме.
Силвия го гледаше в пълно мълчание.
Да отмени платена екскурзия заради грипче и лепене на тапети у свекърва си?
Той говореше напълно сериозно.
А тя прекрасно знаеше — Галя, майката на Петър, има „железен имунитет“ и златен усет кога да се „разболее“.
Винаги, когато Силвия имаше собствени планове.
— Аз заминавам — каза Силвия спокойно, когато спорът прерасна в натиск. — С теб или без теб.
— Да бе, ще заминеш сама — изсмя се Петър. — Ти не си такава.
Но на сутринта, когато Силвия с куфара слезе към таксито, той разбра:
Тя не се шегува.
Последва викане, обиди, обвинения в егоизъм…
Силвия не му отговори.
Просто извади телефона си — и звънна на Галя.
Това, което каза на свекърва си…
я остави безмълвна.
– Отказвай екскурзията. На мама ѝ е 37,2. А и ще тапетираме хола ѝ.
