Не тръшках нищо.
Просто поставих папката пред него — така, че всички да я видят.
Той не я докосна. Наведе се към мен с ръце върху бюрото и процеди:
— Полудя ли си?
— Не, господин Лазаров — отвърнах тихо, почти спокойно. — Просто ми писна да мълча.
В залата настана тишина, такава, че се чуваше тиктакането на часовника на стената. Стрелките показваха 16:00. Един от одиторите се приближи, отвори папката и започна да прелиства.
— Тези преводи реални ли са? — попита.
Кимнах.
— Към сметки в Естония — обясних. — Под претекст, че са за външни маркетинг услуги. Но получателят е… племенницата му. Деветнадесетгодишна студентка. В профила ѝ в Instagram има само яхти, шотове и снимки с чанти за хиляди евро.
Виктор се изчерви. После — побледня.
— Това е намеса в личен живот!
— Това са данни от документи, подписани от вас — отвърнах. — Всичко останало е публично. Нищо не съм нарушила.
Той изсумтя. Изкуствено.
— Уволнена си. Веднага.
— Вече съм. Подадох си молбата преди седмица. Но преди да си тръгна… реших да оставя това.
Извадих флашка от чантата си и я сложих до папката.
— На нея има копия на всичко. И едно видео — от охранителните камери на паркинга. Където се вижда как подавате плик с пари.
Той направи крачка към мен. Бърза. Почти заплашителна.
Но тогава колега се изправи. После още един. А юристът на компанията застана между нас.
— И ние ще останем — каза. — Това засяга цялата фирма.
Точно тогава вратата се отвори.
Влезе шефката на „Човешки ресурси“.
След нея — двама мъже в тъмни костюми.
— Извинете, че нахлуваме — каза единият. — От Икономическа полиция сме. Господин Лазаров, може ли да поговорим?
Виктор побеля като варосан.
Излязох от сградата бавно. Без никой да ме спира. Без погледи на съжаление.
Само хората, които години наред не ме забелязваха… сега ме поздравяваха:
— Благодарим ти, Марта.
— Постъпи достойно.
— Ако ти трябва работа, имаме контакти.
Но на мен работа вече не ми трябваше.
Започвах нов живот. Такъв, в който няма страх, няма подчинение. Няма „ти си просто счетоводителка“.
На следващата сутрин всички новинарски сайтове пишеха:
„Известен бизнесмен арестуван за измама и пране на пари. Щетата надвишава 1,2 милиона лева.“
Виктор Лазаров вече не беше директор.
А аз… вече не бях жената в ъгъла, която брои чуждите пари.
