Един от тях постоянно се оплакваше:
— Само аз помагам на мама! Винаги аз съм този, който дава и дава. Вие не правите нищо!
Една от сестрите му, уморена да го слуша, отвърна:
— А аз какво? Мислиш ли, че готвенето, чистенето и това да съм до нея не се брои?
Останалите двама… мълчаха. Просто гледаха в земята, за да не се замесят.
Но този, който се оплакваше, не спираше:
— Аз ѝ купувам лекарствата. Аз ѝ давам пари за храна. Вие нямате сърце!
Думите се удряха в стените на дома. А докато те спореха, майка им — вече възрастна жена — не издържа… и избухна в сълзи.
Не плачеше за това, кой какво е направил или не е направил.
Плачеше, защото любовта ѝ беше превърната в повод за вражда.
Понякога децата попадат в капана да измерват кой прави повече и кой по-малко…
сякаш грижата за родителите е състезание.
— „Защо аз, щом другите не помагат?“
— „Щом те не се включват, и аз няма.“
— „Нека този път те поемат отговорност.“
Но да се грижиш за родителите си не бива да бъде задължение.
Нито средство да се покажеш пред другите.
Нито оръжие, с което да укоряваш братята и сестрите си.
Ако ще го правиш — прави го от сърце.
Защото когато става въпрос за мама и татко, най-малкото, което искат, е да бъдат причината за скандал.
Всеки знае какво е направил — и рано или късно, това тежи на съвестта.
Защото не всичко е пари.
Понякога най-ценните неща са едно посещение, прегръдка, обаждане, разговор.
За тях ти винаги ще бъдеш дете.
А това, което най-много желаят, е да те имат близо до себе си.
Занеси им внуците. Поседи с тях. Едно кафе, една усмивка, един спомен…
Това струва повече от всички пари на света.
Но винаги ще се намери някой, който да каже:
— „Нямам пари.“
— „Нали имат пенсия.“
— „Много съм зает.“
— „Живея далече.“
И най-тъжното е, че когато дойде денят на погребението…
тогава изведнъж има време, пари и желание да се отиде.
Да се купят цветя. Да се поплаче.
Но вече е късно.
Мама и татко вече не могат да те видят.
Нито да те чуят.
Нито да те прегърнат.
Животът се върти.
И начинът, по който днес се отнасяш към родителите си —
утре ще го видиш отразен в собствените си деца.
Защото който сее любов, ще пожъне любов.
А който сее пренебрежение, ще пожъне самота.
Не забравяй:
„Почитай баща си и майка си…“
Това е единствената Божия заповед с обещание:
за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.
