Беше четвъртият път за тази година.
А едва бяха минали шест месеца.
— Кълна се в децата си, този път е за последно.
И както винаги… ѝ повярва.
Защото имаше добро сърце.
Защото не понасяше да гледа как някой страда.
Защото в дъното на душата си си мислеше:
„Щом мога да помогна… как да не го направя?“
И ѝ услужи. Пак.
Продаде телевизора си, оряза бюджета за храна и отложи зъболекаря.
Всичко, за да „помогне“. Всичко, за да я „спаси“.
Но седмиците минаваха…
А тя така и не се обади.
Нито съобщение. Нито „благодаря“. Нито „върнах ти поне част“.
Само мълчание.
Докато един ден не я видя в социалните мрежи… с чисто нов телефон.
После — на парти.
А след това — качва истории с надписи като:
„Животът е, за да му се наслаждаваш“.
Тази нощ не можа да заспи.
Не заради парите.
А заради болката от това, че пак я използваха.
Спомни си всеки път, когато се беше раздавала, за да ѝ помогне.
Когато ѝ беше платила наема, за да не я изгонят.
Когато ѝ беше дала пари за пелени за детето ѝ.
Когато беше останала без обувки, за да ѝ услужи с нужното.
Винаги вярвайки, че този път ще бъде различно.
Че този път тя ще се промени.
Но не.
Защото тя не търсеше помощ.
Търсеше удобство.
А тази, която винаги беше там… беше тя.
Болеше я да го осъзнае.
Още повече я болеше да си признае, че това не беше за първи път.
Нито за втори.
Но тази нощ, най-после, нещо в нея се събуди.
Погледна се в огледалото, със сълзи в очите, и си каза:
— Достатъчно е.
Няма да продължавам да спасявам хора, които не искат да излязат от ямата.
Няма да давам всичко от себе си… за да може други да не учат нищо.
Защото да помагаш на някой, който не се променя… не е щедрост.
А е участие в цикъла, който го държи в същото положение.
И разбра нещо, което ѝ отне години да проумее:
Не всеки, който иска помощ, наистина иска да върви напред.
Някои просто искат ти да носиш тежестта, която те отказват да поемат.
Поуката:
Да помагаш не значи да се жертваш.
Ако винаги услужваш, винаги спасяваш, винаги решаваш чужди проблеми…
накрая ще останеш празна.
Защото има хора, които не искат да се променят.
Просто искат ти да платиш цената… на тяхното удобство.
Има хора, на които най-добре ще помогнеш… като спреш да им помагаш.
