Но моля ви, не съжалявайте за мен — напротив, аз съм наистина щастлив.
Един ден, на път за среща с дерматолог, аз, както често се случва, се озовах в дълга опашка.
Времето минаваше бавно: пациентите един по един влизаха в кабинета, а аз седях и седях в просторната чакалня, мислейки за бизнеса си и наблюдавайки хората около мен.
И точно на този ден се случи среща, която промени дълбоко възприятието ми за живота.
На няколко стола от мен седеше една жена, която веднага привлече вниманието ми. Имаше нещо специално в нея – благородно поведение, спокойна увереност в движенията си, мека усмивка на лицето. Тя излъчваше онази рядка вътрешна хармония, която може да се види само у някои хора с напредването на възрастта.
Във въображението си я дадох не повече от шестдесет и пет години. Колко бях изненадан, когато по време на разговора разбрах, че тя вече е над седемдесет години!
Започнахме да говорим доста бързо. Имаше жив поглед, измерен, равномерен глас и специален начин да подбира думите, бавно, замислено. Историята й, която ми разкриваше постепенно, се оказа неочаквана и в известен смисъл дори освобождаваща.
Каза, че е била омъжена два пъти.
Първият й брак е бил в младостта й. След това, както призна, между тях е имало искрена любов, но от самото начало е имало фундаментална разлика: тя веднага е казала на съпруга си, че не иска да има деца. Той е приел избора й.
Но с течением времени отношението му започна да се променя. Когато бяха на около тридесет години, той започна да говори все по-често за деца, надявайки се, че мнението й ще се промени, че рано или късно „майчинският инстинкт“ ще се прояви естествено. Това обаче никога не се случи.
След много болезнени, трудни разговори, изпълнени с обиди и недоразумения, те стигнаха до трудно, но честно решение да се разделят. Те поеха по различни пътища.
⸻
Във втория си брак животът се оказа различен. Новият й съпруг вече имаше възрастна дъщеря от предишен брак и не искаше да става баща отново. Взаимоотношенията им бяха прости и топли. Те се наслаждаваха на компанията си, без да чувстват нужда да включват никого друг в спокойното си пространство. Бяха достатъчни един за друг.
олко години щастлив брак, съпругът й починал внезапно, оставяйки я сама.
Оттогава живее сама в просторна къща, която е напълнила с книги, стайни растения и топли спомени. Тя пази спомените от миналото, но не се потапя в тях с носталгия. Окружена е от тишина, но не от самота.
Веднъж, в разговора ни, тя каза с лека усмивка, почти шегувайки се:
– Хората често мислят, че децата са гаранция за старостта. Но в края на краищата, децата растат, влизат в свой собствен живот, създават свои собствени семейства – и това е абсолютно нормално.
Тя никога не е мечтала да има семейство в традиционния смисъл и никога не е съжалявала за своя избор.
Сега пътува, чете много, работи като доброволец в различни организации, помага на хора, които се нуждаят от подкрепа. Тя живее живот, който счита за богат, значим и, най-важното, свободен.И, леко присвирвайки очи, тя добави с лукав блясък:
— А какво ще кажеш за „чашата вода“ в старостта? Тя се засмя. — Докато мога да си плащам услугите на асистент, не виждам проблем.
Мълчах дълго време. В думите й имаше толкова много мъдрост, спокойствие и сила. Тя не се оправдаваше, не се опитваше да докаже на никого правотата на действията си – просто приемаше живота си такъв, какъвто е, с достойнство и вътрешна светлина.
Историята й ме трогна дълбоко, не защото споделях всяка нейна мисъл, а защото пред себе си видях човек, който е бил верен на себе си през целия си живот и е научил да бъде щастлив, без да се съобразява с очакванията на другите.
Какво мислиш?
Възможно ли е да бъдеш напълно щастлив без да имаш деца – просто като избереш да бъдеш честен със себе си един ден?
