Свекърва ми, която беше изпратена в старчески дом, се запозна там с мъж и сега ще се омъжва. И само погледни тази снимка на нея в булчинска рокля! Не е ли нелепо за човек на тази възраст? Честно казано, изглежда, че сама се излага на присмех. На 70 години би трябвало да знае, че няма нужда да се маскира и да се преструва на булка. Би било по-добре да похарчи тези пари за нещо друго.
Не можех да повярвам на очите си, когато снимката се появи в семейната група във Фейсбук. Свекърва ми – сияеща в булчинска рокля: с воал, букет цветя, всичко както си трябва.
Телефонът почти падна от ръцете ми. На 70 години щяла да се омъжва? И то за някой, когото познава едва от няколко месеца – от старческия дом? Това някакъв кризис на третата възраст ли беше?
– Можеш ли да повярваш? – прошепнах на съпруга си, докато му показвах екрана на телефона.
Той погледна набързо и само вдигна рамене.
– Радвам се за нея.
– Радваш се за нея? – повторих невярващо. Та, тя е на 70! Седемдесет! Не ти ли се струва малко… нелепо? И откъде ще вземе пари за тази сватба? Нали трябва да спестява за внуците?
Мъжът ми се намръщи, но не каза нищо. Отново се съсредоточи върху мача, който гледаше по телевизията. Това само ме ядоса още повече.
На следващия ден възмущението ми не беше отминало. Докато преглеждах семейния чат, още снимки на свекървата и годеника ѝ се появиха на екрана.
Двамата – хванати за ръце, усмихнати, пробват еднакви маратонки в търговски център. Радостта в лицето ѝ беше безспорна.
Тогава се замислих. Коя съм аз, че да решавам кое е смешно и кое не? Тя жената изглеждаше щастлива – по-щастлива, отколкото я бях виждала от години. Може би любовта наистина няма възраст.
Въздъхнах и затворих телефона. Може би вместо да я съдя, просто трябва да ѝ пожелая щастие.
В крайна сметка, не е ли това, което всички искаме? Да бъдем обичани – дори и на 70.
Свекърва ми ще се жени на 70 години. Абсурдно! Не мога да повярвам на това, което видях!
