Скъпа Люба,
Днес навършвам 83 години и изпитвам огромна нужда да споделя с теб една мисъл, която разбрах едва с времето.
Ти си на 60 — и, повярвай ми, как ми се искаше някой да ми беше пратил такова писмо преди 23 години…
Днес прекарвам повече време в четене… и много по-малко в чистене на прах.
Мога с часове да седя на верандата на селската ни къща, да слушам вятъра и да гледам ябълковите дървета — без угризения за плевелите в градината.
Все още работя, да — но не бих препоръчала на никого да се отдава изцяло на работа.
Времето със семейството е хиляди пъти по-ценно.
Животът не е състезание, където трябва да стигнеш до финала с душа, влачеща се по земята.
Животът е подарък.
А подаръците… са, за да се радваш на тях. Всеки ден.
Странно е колко ясно започваш да виждаш нещата… точно когато вече нищо не можеш да промениш.
Вече не пестя от всичко. Красивите салфетки, новите чинии, спалното бельо „за гости“… ги използвам всеки ден. Не за другите. За себе си.
Когато отивам до магазина, обличам дрехите, които ме карат да се чувствам добре.
И знаеш ли — когато се чувстваш красива, не ти е жал да се поглезиш малко.
Любимите ми парфюми вече не са „само за специални случаи“.
Слагам си ги, дори когато отивам на лекар или до аптеката.
И този аромат ме прави щастлива. Дори в най-обикновения ден.
Вече не се ядосвам за дреболии:
неизмита чиния, намръщена касиерка, капещ кран.
Просто… живея.
В живота ми вече няма „по-късно“, „когато имам време“, „може би другата седмица“.
Ако нещо е важно — правя го днес.
Всяка сутрин се питам:
„Какво бих направила днес, ако знаех, че утре няма да се събудя?“
И, повярвай ми — този въпрос променя всичко.
Ако знаех, че времето ми изтича, щеше да ме боли, че не съм казвала по-често на съпруга си колко много го уважавам.
Щеше да ме боли, че не съм написала онези писма, които нося в сърцето си от години.
Сега се обаждам по-често на децата си.
Извинявам се, дори за дреболии.
А на приятелките си казвам винаги колко ги обичам.
Научих се да се радвам на малките неща като дете.
Да хваля искрено.
Да благодаря от сърце.
Всеки ден, който ни е даден — е подарък.
Никой не ни е обещавал утре.
Никой не ни дължи нищо.
Всяка крачка, която правим, е само наша.
И всяка сутрин, когато отворя очи, си казвам:
„Днес е специален ден.“
Защото всеки ден, всяка минута, всяко вдишване…
е истински дар от Бог.
Може би този живот не е песента, която сме мечтали да чуем…
Но докато сме тук — все още можем да танцуваме.
Обичай себе си. И цени всеки миг.
Самото ти съществуване прави света по-красив.
С цялата си обич,
