Тя е сама, защото всеки път, когато се фокусира върху някого, той ѝ показва защо ѝ е по-добре сама. Натрупала е достатъчно разочарования, за да разпознава кога усилията са едностранни. Давала е от себе си на хора, които само са взимали. Била е вярна на играчи. Вярвала е в потенциал, който така и не се превърнал в реалност.
Тя вече не гони любов — тя привлича спокойствие, постоянство и честност. Не се интересува да доказва стойността си на никого. Не ѝ прави впечатление плитък чар и кухи намерения. Научила се е да пази енергията си като съкровище, защото твърде често е била изтощавана от хора, които са се представяли за злато, а са оставяли ръжда след себе си.
Тя знае стойността си. И отказва да я принизява, само за да каже, че не е сама. Не се страхува от самотата — страхува се да губи време, да повтаря стари грешки и да се изгуби в някой, който не заслужава. Тя е сама по избор, не по случайност. И докато не се появи някой, който носи стабилност, зрялост, усилие и истинска любов — тя ще продължи да избира себе си. Отново и отново.
Защото спокойствието е по-добро от объркването.
Самотата — по-добра от предателството.
А изцелението — безценно, в сравнение със сърце, разбито в името на фалшива любов.
