Зареждане сутрин, пигтейли, нишестени Яки на училищна униформа, лъкове за празници и бретон, подстригани спретнато — това беше образът на момиче от съветско училище. Но зад това външно спокойствие се криеха бъдещи инженери, лекари, учители, учени. Детството им премина в опашки за хляб, в четене на Толстой и Тургенев, в кръгове и олимпиади, в грижа за по-младите и помощ на родителите.
Не умееха да се преструват. Те нямаха нужда от това. Те бяха научени да бъдат честни. И въпреки че не всеки имаше еднакви начални възможности, но всеки знаеше как да мечтае — и тези мечти често не бяха за рокли, а за полети в космоса, за големи открития, за работа в болница или преподаване в катедра.
Учениците от онези години, особено в гимназията, носеха скромни рокли, препасани с каишки. За празниците-бели престилки, за делничните дни — черни. Зимните палта, предавани от сестра на сестра, бяха внимателно променени от майките. Дори чантите — скромни, тъкани, без лога — бяха част от общата идея: важното не е това, което имате в ръцете си, а това, което е в главата ви.
И те имаха много неща в главата си.
Съветските Ученички знаеха наизуст стиховете на Йесенин и Ахматова, писаха есета за блок и Бунин, бориха се за правото да отидат на всесъюзната олимпиада. Способността им да мислят аналитично се формира не в скъпи училища с интерактивни дъски, а зад тетрадки със заоблени ръбове, под лампи с абажури от плат, до чаша сладък чай и парче хляб и масло.
Те бяха приятели. Истински. Без конкуренция и завист. Момичето, което имаше красив почерк, помогна на тази, която не се справи с представянето. А тя от своя страна сподели закуска — макар и скромна. Те имаха нещо общо, което днес е трудно да се постигне-общност от идеи и цели. Те израснаха в един ритъм, вярваха в светло бъдеще и знаеха, че да си добър човек е много по — важно от това да си модерен.
Много от тях вече в детството се грижеха за бабите си, миеха се с ръце, помагаха в градината. И тогава — след училище-те влязоха в университети, често отидоха в селата по Разпределение, работеха в училища, болници, строяха къщи, вдигаха фабрики. Но всичко започна точно тогава, на училищното бюро, където те, в еднаква форма и еднакви обувки, учеха не само математика и литература, но и скромност, търпение и упорита работа.
Умовете им бяха закалени от задачи по физика, диктовки, есета на тема “Какво означава да си човек”. Сърцата им са отворени, възгледите им са искрени. Те не умееха да правят селфита, но умееха да слушат и чуват. Те не носеха дънки, но четяха Солженицин под завивките. Те не получиха айфони, но написаха бележки в полетата на учебниците, цитирайки Маяковски.
Никой не се опитваше да бъде по-добър за сметка на другия. Да бъдеш умен беше чест. Да бъдеш старателен е достойно за уважение. И дори тези, които не бяха наградени с грамоти, знаеха, че бъдещето е в техните знания. Те вървяха през живота с равен гръб, защото знаеха: знанието е сила, а умът е украшение много по — вечно от всяко облекло.
Тези момичета днес вече са баби. Те все още оправят гърба си, седнали до прозореца с книга. И ако ги попитате какво е било основното в младостта им, те ще отговорят без колебание: доброта, честност и стремеж към знание.
Нека сега всичко се промени — ярки витрини, модни марки, конкуренция дори в първи клас-но образът на съветска ученичка е жив в паметта на хората. Образ, в който няма място за повърхностност. В който умът е гордост, а не странност.
И може би си струва да напомним на съвременните момичета за това. Всъщност в свят, пълен с информация, е особено важно да имате не само достъп до нея, но и способността да мислите, анализирате, чувствате.
⸻
Съветските ученички се открояваха с ума си-защото нямаше нужда да се открояват с нищо друго. Те бяха ценени заради трудолюбието, постоянството, добротата и честността. И поглеждайки назад към тях, можем да кажем с увереност: именно в простотата, искреността и желанието за знание се ражда истинското достойнство.
В онези години никой не се фокусира върху това кой как изглежда. Ако те говореха за външния вид, тогава мимоходом, между уроците, сдържано и по-често под формата на грижа: “не се разболяхте? Бузите са бледи…”. Основното нещо се случи не отвън, а отвътре: в мисли, в стремежи, в действия.
Съветската Ученичка израства в атмосфера на голям смисъл. Всеки ден започваше с химн, всеки урок — с поименно повикване, а всеки час в клас — с разговор за важното. Те слушаха за пионерите-герои, пишеха писма до ветерани, събираха отпадъчна хартия и предадоха скрап. Това не бяха празни класове. Това формира основата на характера — грижа за ближния, вяра в обща кауза, уважение към историята.
И те също мечтаеха. Не скромно, не-наистина. Те мечтаеха да бъдат учени и балерини, пилоти и архитекти. Мечтите им не зависеха от размера на семейния бюджет. Защото тогава те вярваха: ако сте трудолюбиви и честни, всичко е възможно.
Няма значение колко рокли имаш. Важно е как гледаш на света. И те гледаха с любопитство, с отворено сърце. Всяко събитие виждаше шанс да научи нещо. Дори при неуспехи. Дори в двойки.
Тези ученички не се оплакваха от живота. Те знаеха, че много неща идват от самите тях. Те не обвиняват обстоятелствата, а се опитват да преодолеят. Те бяха научени на отговорност-не с думи, а с пример. Мама, уморена след смяна във фабриката, така или иначе гладеше училищната им престилка. Баща ми, връщайки се от фабриката, проверяваше домашните. И тази тиха, ежедневна грижа научи момичетата на едно: да бъдат надеждни, да бъдат полезни, да бъдат себе си.
Те нямаха джаджи, но водеха разговори. Дълго, истинско, от сърце. По време на почивките те не мълчаха, заровени в екраните, а обсъждаха книги, спореха за герои, споделяха най-съкровеното. Приятелството беше дълбоко. Не харесванията, а действията се измерваха.
В трудни моменти те се държаха заедно. Те подкрепяха, изваждаха от неприятности, споделяха рублата и рамото. Те не смятаха добротата за слабост — напротив, тя беше основната сила. И те носеха тази сила със себе си-в зряла възраст, в професия, в семейство.
И днес, ако срещнете такава жена — отгледана в това училище — това се усеща веднага. В речта си, в стойката си, в начина, по който държи чаша чай или коригира шал на внука си. Това е достойнство. Не крещящо, не показно. И спокоен, дълбок. Зрял.
Да, светът се промени оттогава. Много неща станаха по-достъпни, по-бързи, по-ярки. Но стана ли по — важно? Модно не означава умно. Скъпо не означава достойно. И може би на съвременните момичета, изгубени в света на тенденциите, толкова липсва образът на същата съветска Ученичка — строга, но мила, съсредоточена, но искрена.
В крайна сметка именно те някога, в същите форми, на бюра с Мастилници, създадоха бъдещето. Без повече шум. Просто си вършеха работата. Научих поезия. Завързани лъкове. Мечтаех за голямо. И вярваха в себе си.
⸻
Споменът за съветските ученички не е носталгия по униформите. Това е спомен за време, когато умът и вътрешното ядро бяха оценени повече от черупката. И може би тази проста истина звучи особено модерно днес: да бъдеш умен винаги е на Мода.
