Преди пет седмици животът ми се промени драстично-роди се първото ми дете. Синът ми, с малките си ръце и нежни звуци, стана център на моето съществуване. Въпреки това, освен любовта, която ме обзе към него, се сблъсках с проблем, който ставаше все по-остър: постоянното присъствие на свекърва ми.
От момента, в който се върнахме от болницата, тя реши да се настани в нашата къща и през цялото време беше в хола. Съпругът ми вярваше, че е дошла да ни помогне, но всъщност присъствието й донесе повече стрес, отколкото облекчение. Вместо да улесни живота ни, тя започна да кани различни гости в къщата и къщата ни се превърна в оживено, шумно място. Въпреки че се чувствах все по-депресирана, мълчах, за да избегна конфликти, опитвайки се да запазя външния вид на спокойствие.
Между храненията, смяната на памперсите и опитите да приспя бебето, почти нямах време за себе си. Понякога минаваха часове, преди да успея да ям и се чувствах напълно изтощена. Свекърва ми твърдеше, че готви за цялото семейство, но всъщност не предлагаше никаква помощ в грижите за бебето, оставяйки всички отговорности на майката на мен.
Но снощи се случи нещо, което беше последната сламка. След дълга сесия за хранене излязох от детската стая, надявайки се да намеря чиния с храна, оставена за мен. Вместо това видях съпруга ми и майка му да вечерят спокойно, докато довършваха последното парче. Без най-малко съчувствие свекърва ми каза, че не е оставила нищо, защото е решила, че не съм гладна. Болката, която изпитвах в този момент, беше по-силна от обичайното чувство на глад – чувствах се напълно игнорирана и сама в къщата, където очаквах да намеря подкрепа.
Този момент доведе до бурна кавга. Цялото напрежение, което се натрупваше в мен, избухна. Но вместо да ме подкрепи, съпругът ми застана на страната на майка си, което ме накара да се почувствам още по-изолирана. Освен това, въпреки цялата тази емоционална буря, той очакваше и аз да мия чиниите, сякаш всички домакински задължения са единствено мое задължение.
Неспособна да издържа, взех импулсивно решение – събрах нещата си и отидох при майка си, надявайки се да намеря поне малко спокойствие там. Заобиколен от нейната любов и разбиране, почувствах облекчение, но конфликтите продължиха. Съпругът ми непрекъснато ми се обаждаше и изпращаше съобщения, карайки ме да се чувствам виновен, обвинявайки ме за всички проблеми в нашия брак. Той изобщо не осъзнаваше колко трудно ми беше да търпя постоянното присъствие на майка му и собственото му безразличие.
В тишината на къщата на Мама започнах да размишлявам за бъдещето си и бъдещето на сина си. Знаех, че предстоят трудни разговори и трудни решения, но разбрах, че е време да повиша гласа си и да поискам това, което заслужавам: любов, уважение и подкрепа. В отчаяние се обърнах към човека, когото най – малко очаквах-свекър ми. Никога не съм мислил, че мога да му се доверя, но ми се струваше, че той може да бъде ключът към промяната.
Със сълзи на очи му разказах за всичко, което ме потискаше. За моя изненада той не само ме изслуша, но и веднага предприе действия. След по-малко от час той дойде в дома ни, решен да сложи край на случващото се.
“Това трябва да приключи точно сега”, твърдо заяви той. Поглеждайки съпруга ми, той каза: “От днес нататък ще миете чиниите всяка вечер. Жена ти се нуждае от помощ, а не от безразличие”. Съпругът замълча, зашеметен. Тогава свекърът се обърна към жена си и каза не по-малко строго: “трябва да се прибереш. Вашата “помощ” носи повече проблеми, отколкото ползи.
Този разговор беше повратна точка за цялото ни семейство. След това свекърът ме покани на масата и каза: “Нека Ти приготвим нещо за ядене”. Това не беше просто храна – това беше акт на емоционална подкрепа, от която толкова отчаяно се нуждаех.
От този момент нещата започнаха да се променят. Съпругът ми започна да участва повече в домакинските дела и да бъде по-внимателен към мен и детето. Посещенията на свекървата станаха по-редки и се провеждаха в по-спокойна атмосфера, а когато тя дойде, тя се опита да се държи по различен начин.
Тези промени не бяха лесни, но намесата на свекър ми помогна да намеря спокойствието и уважението, които толкова ми липсваха. В крайна сметка трудностите, които изглеждаха непреодолими, ни доведоха до по-силна семейна
