Смених апартамента за по-малък, за да помогна на децата. Аз съм на 66 години и през целия си живот съм вярвал, че семейството е най-важното нещо на света. Не съм ходила по света с големи очаквания. Просто исках да бъда необходима, да се чувствам близо до децата и внуците си, да имам своето място в живота им.
30 години живеех в нашия семеен апартамент-голям, светъл, тристаен. От прозорците на кухнята се виждаше стар дъб, който съпругът ми засади, когато беше още жив. В хола имаше скрин от майка ми, а в спалнята имаше ръчно бродирано покривало, което шиех, докато бях бременна с дъщеря си. Това беше моят дом, моето място на земята.
Но децата растяха. Синът и съпругата му и двете им деца живееха в двустаен апартамент в нов квартал. Кредит, вноски, детска градина, всичко е скъпо. Дъщерята току-що беше разведена, споделяше апартамент с приятел, постоянно в движение.
Един ден, на неделна вечеря, синът попита полужарт:
– Мамо, мислила ли си да се преместиш в нещо по-малко? В крайна сметка имате толкова много място и вие сами живеете…
Тогава почувствах леко убождане. Но аз се усмихнах.
– Мислехте ли, че можете толкова лесно да оставите всичко, което знаете?
– Не, не… разбира се-осъзна той. – Но знаеш ли, ако искаш, можеш да ни помогнеш. Дори и да се настаните в голям апартамент, би било чудесно за децата…
Мислех за това дълго време. И взех решение. Продадох апартамента. Намерих по-малка-две стаи в покрайнините на града, без асансьор, с изглед към паркинга вместо дъб. Но ново, тихо, чисто.
Дадох част от парите на сина си и семейството му. Това им позволи да си купят по-голям апартамент. Дъщеря ми ми помогна да изплатя част от непогасените си задължения.
Гордеех се със себе си. Мислех, че съм направила нещо умно… но животът бързо показа колко греша…
…
