Изневярата на съпруга – това не е нещо, което просто се забравя. Това не е кавга, след която можеш да кажеш „добре, забравих“ и да продължиш напред. Това е рана. Такива рани, които сякаш зарастват, но могат да заболят внезапно при най-лекото докосване.
При мен всичко излезе наяве случайно. Телефонът, който беше оставил на масата. Съобщение. Две изречения. Кратко, но достатъчно. После разговори, сълзи, неговото разкаяние, моето колебание. Бях на път да си тръгна. Но не го направих. Останах. Заради децата, заради общия ни дом, заради себе си. Въпреки че знам, че от този ден нататък вече никога не съм му вярвала по същия начин.
Тя се казваше Ивона. Никога не съм я виждала на живо. Познавах я само по име и от няколко снимки, които случайно попаднаха в ръцете ми. Години наред мислех за нея като за човек, който е разрушил живота ми. Не ме интересуваше дали знаеше, че съпругът ми е женен. Тя беше „тази“. А аз бях тази, която трябваше да се изправи от развалините.
Минаха почти петнадесет години. Съпругът ми почина преди няколко години. През последните години от брака ни бяхме заедно, но вече не бяхме наистина близки. Нещо в мен угасна. Живеехме един до друг – като съквартиранти, не като двойка. Опитах се да продължа да живея. Понякога дори мислех, че съм успяла.
И тогава я срещнах.
Беше чист случай. Стоях на опашка в поликлиниката. Чакалнята беше пълна. По-възрастни дами говореха за лекарства и внуци. И тогава вратата се отвори и тя влезе. Разпознах я веднага. Този поглед не може да се обърка. Беше по-възрастна, посивяла, но все още се държеше по същия начин – леко изправена, с тази увереност, която някога ме болеше толкова много на снимките.
Мислех, че ще отвърна поглед. Че ще успея да изчезна. Но тя погледна право към мен. И се приближи.
– Извинете… Вие се казвате Мария, нали?
Кимнах с глава. Не знаех какво да кажа. Сърцето ми биеше като лудо. Почувствах, че ръцете ми се стискат.
– Аз съм Ивона.
– Знам – казах тихо.
Настъпи момент на тишина. А после тя каза нещо, което не очаквах.
– Исках да ви кажа, че много съжалявам. Никога
