Бившият съпруг решава да се върне след 3 години живот с друг мъж, но не очаква отхвърлянето, което го очаква.
Не съм дошъл тук, за да споря. Нека поговорим.
Таня погледна Вадим и едва го разпозна.
Преди това беше отишъл при друга жена, изпълнен с увереност в собствената си правота, но сега стоеше пред нея прегърбен, сякаш годините на грешка бяха натежали на раменете му.
Измачканото сако, тревожният поглед, гъстата четина, която издаваше умора – всичко това показваше, че животът го е изморил и го е принудил да преосмисли много убеждения. Очите му вече не блестяха със същата решителност – сега в тях се виждаха объркването и надеждата, с които гледаше на Таня.
– Кажи ми – отвърна тя спокойно, като отвори леко вратата, но не го покани да влезе.
Вадим нервно прокара ръка през косата си и си пое дълбоко дъх. Беше очевидно, че не знае как да започне разговор.
“Бях идиот, Таня. Мислех за всичко. Нямаш представа колко много съжалявам.
Таня се усмихна кратко, без злоба, а по-скоро с лека умора.
– Какво точно си разбрал? “Какво е това?” Тя попита, като сгъна ръце на гърдите си.
– Че съм допуснала грешка. Че ти беше най-доброто нещо в живота ми.
Че промених семейството си заради… заради една фантазия, разбираш ли?
“Фантазия?” Таня повтори, като се вгледа внимателно в очите му.
“Ти беше толкова сигурен в избора си.” Сигурна съм, че не съм достойна за вниманието ти.
Че съм сива, че нямам какво да ти предложа.
Вадим свежда глава.
“Аз бях глупак. Мислех, че щастието е свързано с външния блясък, лекотата, а не с подкрепата, верността и комфорта, които си създалһттр://….
– Спомняте ли си някого, който нямаше достатъчно време за маникюр и безупречна прическа? Този, когото оставихте само с дългове и празни стени?
– Таня, аз…
– Тогава ти направи своя избор. Аз направих своя избор сега.
И знаеш ли какво, Вадим? Тя се усмихна леко. “Вече не ти вярвам.
Тя го погледна мълчаливо. Някога тези думи щяха да предизвикат буря от емоции в нея, но сега не беше изправена пред “най-добрия мъж в живота си”, а само пред мъжа, който някога беше разбил сърцето ѝ.
– И какво искаш?” “Какво искаш?”
Колко нощи е сънувал тези думи? Колко пъти сте си представяли как той моли за прошка? Но сега, когато моментът беше настъпил, той не изпитваше нито радост, нито удовлетворение. Само малко тъга.
“Да се върнеш?” Къде? В празния апартамент, който си изоставил, уверен, че не мога да се справя без теб? Гласът ѝ остана спокоен, но Вадим се стресна.
– Жената, която си унижил, като си я напуснал и си я сравнил с някоя друга?
“Наистина ли искаш да се върнеш при мен?” Или просто няма къде да отида?
Вадим погледна настрани, сякаш отговорът беше очевиден, но го преглътна, без да иска да го признае.
‘Всичко си разбрала погрешно… Бях глупак. Мислех, че имам нужда от друг живот, че любовта е лекота. Но, Таня, грешах. Разбрах, че ти си моята опора, моето семейство.
Таня се усмихна горчиво.
“Подкрепа?” Семейство? Това е смешно. А когато си тръгна, ти си мислила за мен? За сина ми?
Или тогава изобщо не те е било грижа за дома?
Вадим сложи ръка върху лицето си. “Аз съсипах всичко. Но искам да го поправя.
Оксана ме изгони.
“Да го поправиш?” Гласът ѝ стана по-твърд. – Какво щеше да стане, ако Оксана не те беше изгонила?
Ако не беше имала друг? Щеше ли да си тук точно сега? Щеше ли да си спомняш за нас?
Вадим замълча, неспособен да намери думи. Искаше му се да каже “да”, щеше да си спомни. Но знаеше, че това ще бъде лъжа.
– Оксана те е изгонила? Тя ли? “Какво е това?” – попита тя.
Той кимна мълчаливо.
“Виждала ли се е с някого?” Таня отново зададе въпроса, вече почти сигурна в отговора.
“Не знам… може би”, промълви той.
– Разбира се – усмихна се тя. – С хора като теб всичко е предвидимо.
Ezoic
Оставих един и намерих друг. “Един женкар не се променя, той сменя жените” – звучи ли ви познато?
Вадим се разтрепери.
Наистина си мислех, че тя е единствената. Грешах.
“Той е направил грешка?” Таня повдига вежда – Ти си тръгна с високо вдигната глава, сигурна съм, че сме се справили и без теб. А сега седиш тук, защото си затънал без мен?
Вадим стиска юмруци, но не казва нищо. Разбираше, че никакви извинения няма да променят миналото.
“Мислех, че си щастлив.” Мислех, че имаш истинска любов.
– Любов… – той се усмихна горчиво. – Оказа се, че тя е различна.
Когато изгубих всичко, разбрах, че не теб трябваше да изгубя.
Таня поклати глава.
Твърде късно е, Вадим. Аз не съм резервен вариант.
Таня се усмихна. ‘Колко предсказуемо е всичко.
– “Знаеш ли най-интересното нещо, Вадим? – Тя продължи.
“Аз ти прощавам”. Честно казано. Не пазя обиди, не търся отмъщение, не те проклинам нощем. Вече не ме боли.
Той я погледна, без да разбере.
“Но аз не те чакам.” Не съм те чакала през всичките тези месеци. И сега не я чакам.
Вече няма да живея под един покрив с теб.
Вадим стисна юмруци.
“Но ти ме обичаше.”…
“Направих го” – съгласи се спокойно. – А после се справих. Сега продължавам напред. Без теб.
Той погледна надолу. Вятърът размърда якето му, сякаш самата природа му напомни, че миналото не може да бъде върнато.
– Таня.
– Бяхте прави за едно нещо: любовта отминава. Понякога има нещо топло и светло, а понякога има само празнота. Не ни е останало много, Вадим.
И това не е достатъчно, за да започнем всичко отначало.
Той я гледа мълчаливо. Сигурно е очаквал тя да го прегърне, да се разплаче и да му каже, че отдавна го е чакала. Но това не се случи.
“Значи няма да ми простиш?” “Какво?” – попита той хрипливо.
Таня поклати глава.
“Аз ти прощавам.” Но няма да ти позволя да се върнеш.
Тя затвори вратата пред лицето му.
Навън духаше студен есенен вятър. Вадим постоя още известно време пред вратата, но не посмя да почука.
Знаеше, че всичко е приключило.
Таня се отдалечи от вратата и бавно прокара ръка по лицето си. Сърцето ми биеше равномерно.
Тя не плачеше. Не бях ядосан. Не се съмнявах.
Следващото нещо, което разбрах, беше, че четиригодишният ѝ син Саша изтича по коридора.
– Мамо, кой е тук?
Таня се усмихна и се наведе към него.
– Просто един човек от миналото, Саша.
Момчето обгърна шията ѝ с ръце, като се притисна уверено към нея.
– Е, това е добре. Хайде да си играем.
– Хайде, първо си измий зъбите, добре? Съжалявам – каза тя тихо.
Саша почука недоволно, но поклати глава и изтича до банята.
Таня се наведе
