– Кристина, просто не мога да повярвам! Утре ще се омъжа? Невероятно е!
– Да, невероятно е – каза тя с усмивка. – Кой в училище каза, че никога няма да се омъжиш? Не беше ли ти? А сега ти си първата от нас, която ще се омъжи. Ето какво прави любовта с хората!
Момичетата се прегърнаха и се засмяха весело. Бяха щастливи, опиянени от младостта и от очакването, че им предстои само радост.
Кристина пристига в дома на Елеонора в навечерието на празника. Двете бяха приятелки от гимназията и винаги са се подкрепяли взаимно. Сега, когато течаха последните приготовления за сватбата, Кристина реши да помогне на приятелката си.
Роклята, която току-що беше пристигнала от салона, където я бяха пригодили за фигурата на Ели, изглеждаше невероятно. Кристина я гледаше с лека завист.
А имаше за какво да завижда. Елеонора, въпреки младата си възраст – едва навършила 19 години, се омъжваше за възрастен, заможен мъж. Вадим беше на 35 години и това не беше първият му брак. Но Елеонора не обръщаше особено внимание на това.
Годеникът ѝ приличаше на актьор от холивудските филми. Висок, мускулест, с равномерен тъмен тен и ослепителна усмивка с бели зъби, Вадим впечатляваше всички.
Кристина малко завиждаше на приятелката си, не само заради зашеметяващата рокля, но и защото самата тя не можеше да очаква толкова пищна сватба. Тя произхождаше от обикновено семейство, в което родителите ѝ цял живот бяха работили усилено.
Родителите на Елеонора притежаваха верига от хотели в цялата страна. Това бил успешен бизнес, който им носел значителни доходи. Вадим, според Ели, също бил бизнесмен, но бизнесът му бил много по-скромен. Сега, женейки се за Елеонора, той става част от тази мощна империя.
Но Елеонора не допускаше дори идеята, че Вадим може да се ожени за нея заради пари.
Веднъж тя заговори за това с Кристина:
– Как можеш да мислиш, че не чувствам искрената му любов? Обичам го с цялата си душа и знам, че той изпитва същото!
Кр
И имаше за какво да завиждаме. Въпреки младата си възраст – едва 19-годишна – Елинор се омъжва за възрастен и заможен мъж. Вадим беше на 35 години и това не беше първият му брак. Но Елеонора не обръщаше особено внимание на това.
Годеникът ѝ приличаше на актьор от холивудските филми. Висок, мускулест, с равномерен тъмен тен и ослепителна усмивка с бели зъби, Вадим впечатляваше всички.
Кристина малко завиждаше на приятелката си, не само заради зашеметяващата рокля, но и защото самата тя не можеше да очаква такава пищна сватба. Тя произхождаше от обикновено семейство, в което родителите ѝ цял живот бяха работили усилено.
Родителите на Елеонора притежаваха верига от хотели в цялата страна. Това бил успешен бизнес, който им носел значителни доходи. Вадим, според Ели, също бил бизнесмен, но бизнесът му бил много по-скромен. Сега, женейки се за Елеонора, той става част от тази мощна империя.
Но Елеонора не допускаше дори идеята, че Вадим може да се ожени за нея заради пари.
Веднъж тя заговори за това с Кристина:
– Как можеш да мислиш, че не чувствам искрената му любов? Обичам го с цялата си душа и знам, че и той изпитва същото!
Кристина не изрази съмненията си, макар да знаеше, че в днешно време много хора се женят по егоистични причини. Надяваше се, че греши за Вадим, защото искрено желаеше на приятеля си щастие.
Елеонора още веднъж погледна разкошната си рокля и я скри в гардероба. Не искаше младоженецът да я види, преди да й е дошло времето.
В този момент
Светлана отиде до огледалото и се огледа внимателно. Бадемовидни сини очи, черни вежди, високи скули, тъмнокестенява коса, бенка на лявата буза. Чертите на смесената кръв не бяха толкова ясно изразени като на дъщеря ѝ, но ако се вгледаш внимателноһттр://…..
“Между другото, няма да е лошо да попитам майка ми за произхода ми”, помисли Светлана, но веднага изчезна.
Връщайки се вкъщи от разходка с дъщерите си, Пол намери съпругата си дълбоко замислена.
– Защо си такава? – Паша се зачуди. Когато се разхождаха, жена му беше весела и жизнерадостна, но сега седеше мълчалива, погълната от мислите си.
– Да, майка ти ме посети – Светлана изчака, докато дъщерите заспят, и сподели със съпруга си. – Тя си мисли, че съм забременила Лена. Заплашва ме с ДНК-експертиза. Виждаш ли, тя се срамува от своя “интерфейс”. Не се ли срамува тя от теб?
– Света, говори на руски! – Паша се засмя. – Какво я смущава?
– Смущава я националността на Ленкин, какво друго! – Света раздразнено ритна една детска топка, която се оказа под ръката ѝ, или по-скоро под крака ѝ. – Намеквайки, че аз…
– Е, недей да продължаваш! Ще поговоря с нея – Паша седна до нея и прегърна жена си. – Знаеш, че я обичам като своя.
– Какво-о-о? – очите на Светлана се разшириха, веждите ѝ се вдигнаха, а ушите ѝ сякаш се раздвижиха от възмущение.
– По дяволите, не това исках да кажа – Паша осъзна, че е изригнал. – Исках да кажа, че я обичам по какъвто и да е начин, с каквато и да е външност.
Но вече беше твърде късно. Света рязко дръпна ръката му от рамото си и се изправи.
– Е, благодаря ти, скъпи съпруже! – поклони се театрално тя.
– Светла, добре,
Харесал я и ѝ предложил: нека си тръгнем и аз ще те пусна. Бабата не се колебала дълго. Кой би искал да седи в затвора заради клевета? Такива бяха времената! Не е сигурно, че ще се върнеш. Така че тя съгреши…
Човекът удържал на думата си и тя била освободена. Прибрала се у дома и всички почти я погребали. Имаше радост! Децата плачеха, мама плачеше.
Девет месеца по-късно баба ми родила майка ми. Детето беше плодовито. Но никой никога не я докосна с пръст и не я нарани с дума. Осъзнавали, че това е принудителна мярка, за да се предпазят децата.
Леночка получила поздрава на прабаба си няколко поколения по-късно! И чертите на Светланка се проявяват, макар и не толкова ясно. Вие, свекърви, отворете си очите! Гените са такива, че не могат да се размажат с пръст. Вместо да мътите водата в едно семейство на порядъчни хора, по-добре ще е, ако вие, Раиса Михайловна, скочите с парашут. Това изхвърля всички глупости от главата ти наведнъж.
Свекървата седеше засрамена, с присвити очи. Паша също се обърна, без да знае накъде да гледа.
– Е? Все още ли искаш да си направиш ДНК тест?
Тогава всички се втурнаха към прозореца. Леночка висеше с главата надолу на една бреза близо до къщата, а по-голямата ѝ сестра тичаше около нея, завиждайки на пъргавината ѝ.
– Светлана, съжалявам – свекървата намери сили да се извини.
– Това е добре! – Вера Фьодоровна я взе под ръка и я изведе от къщата. – Сега ще отидем с момичетата в парка и ще оставим децата да говорят без свидетели. И без самонараняване! – Тя погледна дъщеря си, променяйки тона си.
– Добре – засмя се Света. – Няма да го ударя
