— Това… наистина ли е той? — прошепна Виктория. Гласът ѝ се пречупи.
Мария не отговори веднага. Очите ѝ, изморени и влажни, се впиха в лицето на жената пред нея — като да търсят забравена следа от миналото.
— Вики? — гласът ѝ прозвуча като ехо от отдавна изгубен сън. — Това… ти ли си?
Виктория падна на колене пред пейката.
Светлините на балната зала зад нея, камерите, шепотите — всичко изчезна.
Остана само тази слаба жена, тази пейка, този глас… и споменът.
— Мамо… — изхлипа Виктория. — Толкова години… Казаха ми, че си ме изоставила. Че си си тръгнала и никога не си попитала за мен…
Мария я погледна дълбоко.
— Не съм те изоставяла, дете мое. Никога. Отидох да купя лекарства, когато ме блъсна кола. Лежах в кома. Когато се събудих, теб вече те нямаше. Социалните ме излъгаха. Не ми казаха къде си.
Опитах всичко… Но сякаш светът просто изтри следата ти.
Виктория притисна главата си в скута на майка си.
— Толкова пъти сънувах, че те намирам. Че ми казваш, че си била там… че си ме търсила.
Но се будех сама.
Мария я прегърна. Не силно, не отчаяно — просто… истински.
— Не си била сама, Вики. Аз те обичах… обичам… всяка минута. Дори когато спях в кашони, когато ме гледаха като сянка. Ти беше моето слънце.
Балът беше замлъкнал.
Водещите не знаеха какво да кажат. Един по един гостите започнаха да се приближават. Не за да снимат — а за да гледат.
Да станат свидетели.
Виктория се изправи, без да пуска ръката на майка си.
Погледна тълпата. И тихо каза:
— Това е майка ми. Жената, която съм търсила цял живот, без да го осъзнавам.
Не е в списъка на Forbes. Не е лице на бранд.
Но тя ми даде най-важното нещо: сърце.
— Ако днес съм тук, това е защото някога една жена ме е обичала толкова силно, че не позволи светът да ѝ отнеме надеждата.
По-късно същата вечер, Мария заспа в топло легло — за първи път от десетилетия.
Виктория беше до нея.
На нощното шкафче имаше картичка:
„Добре дошла у дома, мамо. – Вики“
На следващия ден, на същата пейка край Марица, имаше нова табелка.
С прости, но истински думи:
„Тук не просто се срещнаха.
Тук се намериха.“
