Майка ми е над 60 години. Загубихме баща ми преди 15 години. Оттогава майка ми живее сама в голям тристаен апартамент. Тя предложи на мен, съпруга ми и новороденото ни дете да се преместим при нея, тъй като по това време живеехме под наем. Съгласихме се, защото един внук можеше да бъде спасител за майка ми. А и ние можехме да се възползваме от помощта. Две години по-късно родих втория си син.
Изглеждаше, че всичко е чудесно. В края на краищата апартаментът беше голям. Майка ми живееше в отделна стая и никой не пречеше на никого. До неотдавна… Синовете ни пораснаха, станаха послушни и интелигентни момчета. Те сами си пишат домашните, занимават се със спорт. Разбира се, прекарват повече време с приятелите си, отколкото с нас, и особено с баба си. И тогава майка ми се отегчи. Започна да търси някаква болка, за която да обвинява себе си, за да може по-често да ходи в клиниката.
Със сигурност на опашката има хора, с които да поговорите. Именно на една от тези опашки тя се запознава с чичо Иля, новия си ухажор. Той е любезен старец на около 70 години. Но има слаб характер. Дори синът му го бие, когато се напие. Още от дете си спомням как майка ми хранеше, а понякога вкарваше в къщата бездомни кучета и котки. Затова си намерих нова работа.
Започнах да се обаждам на чичо Иля за обяд всеки ден. А той винаги идваше в стари износени дрехи. Казваше, че синът му взима цялата му пенсия. Стигна се дотам, че майка ми помоли този дядо да се премести при нас. Щеше да е прекалено пренаселено, затова майка ми нареди да се изнесем. Разбира се, вие можете да разберете майка ми. Тя реши да живее спокойно на стари години, да не е постоянно до печката, да не чисти след всички.
Какво е положението ни? Най-големият син завършва училище и планира да се премести в столицата. По-малкият е решил окончателно, че след 9-и клас ще отиде във военно училище. Имаме някакви спестявания, но всички те ще отидат за заплащане на образованието на децата. А сега трябва да живеем някъде. Може би трябва да наемем апартамент. Може би ще можем да направим първоначална вноска за интернет…
Решихме да поговорим с майка ми. Обясних ѝ, че децата скоро ще се изнесат, а ние със съпруга ми ще бъдем в другата стая и няма да пречим на влюбените сърца. Освен това те вече не са малки и скоро сами ще имат нужда от грижи. Ние можем да им помогнем. Но мама е непреклонна в решението си. Тя ни изгони. Е, искаше да го направи; нека не разчитат на нашата помощ в скоро време.
