– Макс, водиш ли Лиза тази вечер? – извика Анна от кухнята, като пъхна в раницата на дъщеря си дрехи за смяна и бутилка вода.
Да, няма проблем! – отвърна Максим, ровейки в чекмеджето за ключовете на колата си. – Къде, по дяволите, са те?
– На рафта до огледалото, къде другаде! – каза Анна, като навлече палтото си. Грабна телефона от масата и се затича към вратата, където Лиза беше заета да строи кула от кубчета, без да обръща внимание на бързането на майка си.
Отне им рекордните седем минути, за да стигнат до детската стая. Анна помогна на Лиза да свали якето си, но ципът беше заклещен. Лиза изведнъж се намръщи и се вкопчи здраво в ръката на майка си.
– Мамо, не искам да оставам… – промълви момичето, търкайки ръба на пуловера си.
Лиза, какво правиш? – Анна седна пред дъщеря си, опитвайки се да говори спокойно, въпреки че стресът вече кипеше в нея – Приятелите ти са там, ще играеш с куклите, ще рисуваш …
Но Лиза само стисна устни още по-здраво. В този момент учителката Наталия Ивановна излезе от групата с топла усмивка.
– Анна, не се притеснявай – каза тя тихо и хвана Лиза за ръка. – Ще намерим нещо, с което да я занимаваме. Лиза, хайде, днес имаме нов строителен проект!
Анна кимна с благодарност, но после погледна часовника си и въздъхна:
– Закъсняваме! – измърмори тя и забърза към изхода. Вече на улицата, тя посегна към телефона в чантата си, за да предупреди колежката си за закъснението, но когато отвори контактите, замръзна. Това не беше нейният телефон. В сутрешната суматоха беше взела телефона на Максим – еднаквите им капаци отново ѝ бяха изиграли жестока шега.
– Ну Ну, разбира се, – разддраженно изохнула Анна, пытаясь сообразить, как сега связаться с колегой. Она уже собиралась звонить Максииму, как вдруг телефон завибрировал, и на экране всплыло сообщение:
Стасс:** “Ну что, брат, как дела с он крассоткой из кофейни? Дала номер?”
Анна усеща как кръвта се стича от лицето ѝ. Тя препрочете съобщението три пъти, надявайки се, че е грешка. С треперещи пръсти тя отвори чата и започна да преглежда кореспонденцията.
**Стас:** “Наистина ли я харесваш? Тя е секси!”
**Максим:** “Да, имам номера. Тя се уговори за събота у нас. Ще бъде изненада.”
Анна замръзна по средата на тротоара. Събота? Утре трябваше да заведе Лиза в къщата на баба ѝ и да остане там до вечерта. Сърцето ѝ се разтуптя, в гърлото ѝ се надигна буца.
– Не… Не може да е
През нощта от петък срещу събота тя не може да спи. Когато Максим заспа, Анна се промъкна във всекидневната, седна на дивана и като обгърна главата си с ръце, даде воля на сълзите си.
– Как можеше? – прошепна тя, загледана в тъмнината. – Какво ще направя?
Въпросите се въртяха в главата ѝ, но нямаше отговори. Знаеше едно: утре всичко щеше да се реши.
На сутринта Анна заведе Лиза при майка ѝ.
– Аня, изглеждаш бледа – каза тя притеснено, като погледна дъщеря си.
– Всичко е наред – усмихна се напрегнато Анна. – Просто искам да изненадам Максим.
Тя се сбогува набързо и се отправи към дома, усещайки как всичко в нея се стяга от страх и решителност. В съзнанието ѝ изплуваха спомени: първата им среща, сватбата им, раждането на Лиза. Дали всичко това е било лъжа?
Анна дълго седя в колата, като се колебаеше дали да излезе. Накрая събра смелост и се качи в апартамента. В коридора беше тихо, но от кухнята се чуваха гласове – приглушен смях, женски глас. Анна усети как земята се изплъзва изпод краката ѝ.
– Максим?” – извика тя с треперещ глас, но не получи отговор.
Тя направи няколко крачки по коридора, като всяка от тях ѝ се струваше безкрайна. Сърцето му биеше толкова силно, че заглушаваше всеки звук. Още една крачка и тя се озова в кухнята.
На вратата Анна замръзна. В кухнята стояха двама души: Стас, най-добрият приятел на Максим, и непознато момиче. Виждайки Анна, Стас скочи, като разля кафе на масата.
– Не е това, което си мислите! – забърза се той и се изчерви. – Аз просто… Имахме ремонт вкъщи, нямаше къде да отидем! Максим каза, че ти и Лиза сте били при баба ти, така че…
Анна се взираше в него, без да може да измъкне нито дума. Момичето до нея се усмихна неловко, очевидно не разбирайки какво става.
– Почакай – изригна Анна накрая. – Къде е Максим?
– Той е… в офиса, мисля – измърмори Стас.
Анна усети как напрежението се освобождава, но веднага след това се появи нова вълна от емоции – облекчение, примесено с вина. Тя се обърна и излезе от апартамента, без да слуша обърканите обяснения на Стас. На улицата тя набра номера на съпруга си.
Аня, къде си? – Гласът на Максим беше топъл, но притеснен.
– Аз… си бях вкъщи – издъхна тя. – Стас беше там. С едно момиче.
– О, по дяволите – засмя се Максим. – Този гад пак ли е в беда? Слушай, аз съм в офиса, ела при мен, да? Кажи ми какво е направил.
– Вече съм на път – усмихна се Анна и усети как сълзите се смесват с облекчение.
Час по-късно те седяха в празния офис на Максим, на масата имаше бутилка вино, а наоколо – празни кутии от пица. Анна се притисна към съпруга си и най-накрая реши да му разкаже за страховете си.
– Видях кореспонденцията ти със Стас – призна тя, като погледна към пода. – Мислех, че…
Максим замръзна, а после се разсмя толкова силно, че едва не разля чашата си.
– Сериозно ли? Аня, това е Стас! Имал е неприятности в едно кафене, разлял е лате върху едно момиче, съсипал е роклята ѝ. После цяла седмица се оплакваше, че я харесва, но се страхува да я приближи. Взех номера му, за да го представя в добра светлина.
Анна се вгледа в него и усети как цветът залива бузите ѝ.
– Защо я доведе в нашата къща? – попита тя, като започна да се смее.
Защото все още живее с родителите си – измърмори Максим. – А в къщата им няма нищо романтично, освен крясъците на мама и хъркането на татко.
Анна се засмя и прегърна рамото на съпруга си.
– Аз съм идиотка – промълви тя.
– Не, ти си просто любимата ми параноичка – намигна Максим. – Но знаеш ли какво?
– Знаеш ли какво?
– Резервирахме си хотелска стая. Нека Стас я почисти и ще си направим истинска вечер.
Анна се усмихна, усещайки как топлината се разпространява по гърдите ѝ. Максим я взе в прегръдките си и тя се опита да се отдръпне, смеейки се.
– Къде ме водиш?
– В една приказка, Аня. Нашата приказка.
И в този момент, сред празните кутии и миризмата на пица, Анна осъзна, че любовта им е по-силна от всяко недоразумение. И пред тях се открива вечер на смях, нежност и нови спомени.
