Галя беше първата красавица на курса. Никита веднага забеляза впечатляващото момиче с пищни форми и започна да я ухажва.
Галина прие ухажването и след шест месеца приятели и съученици празнуваха сватбата им в студентската столова. Причината за толкова бързата сватба беше непланираната бременност на булката.
Младоженците заживяха с родителите на булката. Родителите на младоженеца нямаха подходящи жилищни условия за голямо семейство, а в двустайния апартамент на Галина живееше само майка й. Тя прие Никита, но не изпитваше особена любов към зетя си. А той не харесваше свекърва си.
Не му харесваше, че Дарина Евгеньевна винаги и за всичко „си пъхаше носа“. Никита не беше свикнал с това, че в гардероба му имаше идеален ред и че трябваше да затваря пастата за зъби след като си миеше зъбите. Не му харесваше да мие чиниите след хранене и протестираше, когато свекърва му закачаше на хладилника графика за „дежурства“ в къщата.
На Никита винаги му се струваше, че му се пада най-трудната работа.
— И без това се уморявам от училище, а вие ме карате да мия пода.
— А кой ще го измие? Гали е бременна, а аз си порязах пръста.
— Мийте с другата ръка. Или с парцал.
— Не, скъпи, с парцал не става. Трябва с ръце.
Докато майка му и зет му се караха, Галина обикновено наливаше вода и сама миеше пода, но когато корема й стана наистина голям, вече не можеше да чисти. Но и да слуша постоянните караници нямаше сили.
— Да се махаме. Не мога повече. Тя ме учи да живея, аз се уморих — каза Никита.
— Къде ще се махаме?
— Даже в поднаемна квартира, където и да е. Или нека тя да си тръгне.
— Но това е нейният апартамент! — отговори Галя.
— Избирай, или тя, или аз — постави условие съпругът.
Разбира се, Галя не можа да го пусне. Затова отиде при майка си и й каза всичко както е.
— И аз исках да предложа да се разделим.
— Наистина ли?
— Да. През лятото ще отида в градината, а вие живейте тук. Нека Никита си намери работа, ще спестим за апартамент, ще продадем къщичката в градината и ще платим първата вноска. Ще имате свой „кътче“.
— Мамо, ти си най-добрата! — каза Галина.
Лятото мина бързо. На Никита му хареса новият живот без свекърва. Никой не го подканяше, не го караше да сгъва чорапите… Галя се опитваше да поддържа чистотата, но положението й все повече й пречеше да се грижи за домакинството. Затова просто махна с ръка на всичко и чакаше раждането на сина си.
— Как е работата? — вечер тя тормозеше съпруга си. Никита подкарваше неофициално, няколко пъти седмично отиваше при познат на производство като помощник. Това не устройваше Галина. Тя разбираше, че Никита се нуждае от стабилна работа, а не от работа на парче, когато го повикат. Да и не му плащаха толкова, колкото би искал.
— Обещаха да се обадят — каза Никита. — Сама знаеш, всички искат хора с опит.
Никита не обичаше такива разговори, а на Галина не й стигаха сили да го убеди. Но все пак трябваше да се реши нещо. И тогава тя реши да му припомни за свекърва си.
— Мама се обади. Скоро ще се върне.
— Как?! — изплаши се той. — Казахме, че ще остане там до снега.
— Вкъщи е студено, заваля дъжд. А краката й болят. Следващата седмица ще дойде. Трябва да почистим къщата за пристигането й. И да освободим стаята.
— А аз къде ще работя? — потрепери Никита. Под работа той разбираше седенето пред компютъра и прелистването на лентата в социалните мрежи в търсене на свободни работни места. Понякога просто играеше някакви игри или гледаше сериали. Но го правеше строго на работната си маса в специално отредената за това стая, където преди преместването живееше свекървата му.
— Ще трябва да работиш на работа. Или аз ще си намеря работа, веднага щом родя. А ти с мама ще седите с детето. Винаги си казвал, че жените са по-щастливи от мъжете — раждат деца и си седят вкъщи, без да правят нищо.
Никита сви рамене. Той не престана да мисли, че е по-лесно да си жена, но се замисли, че с появата на детето ще стане още по-трудно да живее с Дарина Евгеньевна под един покрив. Затова остави слушалките и започна да търси. Дълго и качествено отговаряше на всички възможни обяви за работа и само след ден го поканиха на няколко интервюта.
— Галя, обади се на майка! Нека продаде къщата, ще вземем ипотека — каза Никита, като се прибра от работа. Минаха два месеца откакто се нае на работа. Галина роди бебе, а Дарина Евгеньевна продължаваше да живее в градинската къщичка. Октомври беше топъл, но средата на ноември зарадва с първия сняг и Дарина Евгеньевна реши, че е време да се връща.
— Кой продава градина през зимата? — каза свекървата, като се прибра вкъщи с багажа и чу разговора на зетя си с дъщеря си. — А вие, деца, ще имате нужда от помощ с бебето. Така че ще бъдем както преди… в теснота, но без обиди.
— Но… ние се разбрахме… — побледня Никита.
— Шегувам се — засмя се Дарина Евгениевна. Тя виждаше, че зетът й се е променил. Започнал да работи и да печели. В дома им най-накрая всичко си беше на мястото. Тя беше приятно изненадана, че младите се бяха справили без нея.
Затова, без да се замисля, отиде при свекървата си и между тях се състоя сериозен разговор.
— Ето ви, деца, нашият подарък. Тук са парите за първата вноска — каза с усмивка Дарина Евгениевна. Свекървата дойде на гости и заедно с Дарина Евгениевна предадоха на Галина и Никита общ плик.
— Продадохте къщата? — попита Галя.
— С Наталия се съвещахме и решихме, че няма да продаваме градината. Ще ходим там през лятото, а и за бебето е добре на чист въздух. А това са нашите спестявания. И свекърът продаде колата си.
— Да ли? — възкликна Никита. — Той не искаше да я продава.
— Ами какво да правим? На вас ви е по-нужно — усмихна се Наталия. Те седнаха на масата и започнаха да обсъждат бъдещето.
— Добре, че все пак позволих на децата да живеят самостоятелно, Наташа. Честно казано, мислех, че ще се разведат.
— Плюй, свекърво… те са наши момчета! Съвет и любов.
