Бебето, увито в меко синьо одеялце, спеше спокойно в ръцете на Юлия, като от време на време мърдаше и мърдаше малкото си носле. Медицинската сестра предложи да я придружи до изхода, но Юлия отказа, въпреки че все още се чувстваше много слаба след раждането.
– Добре съм, мога да се справя сама – промълви тя, прегърна сина си по-близо до себе си и бръкна в джоба си за телефона.
В продължение на пет дълги дни тя чака изписването от родилния дом и си представя как Артьом ще посрещне бебето им. Мечтаеше за момента, в който той ще я вземе с бебето в ръце, изпълнен с радост и любов.
Юлия извади телефона си, като се опитваше да не наруши положението на сина си, и видя съобщение от съпруга си: “Вече си тръгна. Не излизай без мен.” Устните ѝ се разтегнаха в усмивка. Артьом винаги обичаше да изненадва, може би днес беше подготвил нещо специално.
Малката буца в одеялото се размърда, мляскайки с устни. Юлия внимателно отдръпна кърпата, за да погледне малкото личице. Никитка. Тяхното и на Артьом чудо, онова, което бяха чакали толкова дълго. Почти седем години бяха преследвали тази мечта, толкова дълго, колкото бяха женени.
– Татко вече ще е тук, малкото ми – прошепна тя, като оправи края на одеялото.
Телефонът отново завибрира.
“Има промяна. Чакам те да си направиш ДНК тест, иначе няма смисъл да се срещаме”.
Юлия препрочете съобщението няколко пъти, опитвайки се да го осмисли. Буквите се размиваха пред очите ѝ, сякаш се подиграваха с надеждите ѝ.
– Артем? Подиграваш ли се? – прошепна тя хрипливо, обръщайки се към празния коридор.
Телефонът иззвъня и се появи името на съпруга ѝ. Юлия, с треперещи пръсти, преодоляващи тревогата ѝ, прие обаждането.
– Какво означава това? – гласът ѝ прозвуча необичайно по-остро от обикновено.
– Юл, нека да не се стига до драми, добре? – Артьом говореше спокойно, сякаш обсъждаше избора на продукти в магазина. – Нали разбираш, че трябва да съм сигурен.
– В какво? – Юлия усети как вътрешностите ѝ се разкъсват. Бебето, което я усещаше в
На третата сутрин от престоя си в апартамента на майка си Юлия се събужда от ярката светлина и плача на Никита. Тя се протегна, опитвайки се да игнорира болезнената болка в долната част на корема, и вдигна сина си на ръце.
– Сега, моето малко – прошепна тя, като гушкаше бебето. И тогава чу звънеца на вратата.
Елена Сергеевна, която вече беше готова да си тръгне, хвърли поглед към коридора:
– “Ще отворя. Ти си зает – каза тя и изчезна зад ъгъла.
Юлия се напрегна, разпознавайки гласа на съпруга си. Артьом явно не го понасяше.
– Здравейте, Елена Сергеевна. Юлия вкъщи ли е?
– Да, но тя сега храни Никита. Изчакай малко.
– Разбира се, ще почакам – отвърна той и в гласа му се чу нетърпението.
Десет минути по-късно, когато Никита заспа след храненето, Юлия го предаде на баба му и бавно се запъти към всекидневната. Артьом стоеше до прозореца и въртеше ключовете си в ръце. При вида на жена си той замръзна.
– Юл – започна той, като се приближи. – Защо не вдигаш телефона? Бях притеснен.
Тя скръсти ръце на гърдите си, сякаш създаваше защитна стена между тях:
– Сигурен ли си, че искаш да имаш връзка с мен? Не беше ли по-лесно просто да забравиш за нас, докато ДНК тестът не потвърди съмненията ти?
Артьом смръщи нос, сякаш го болеше:
– Да поговорим нормално. Моля те.
Юлия се поколеба, но все пак кимна. Двамата се преместиха в кухнята. Артьом потъна на отсрещния стол, като избягваше погледа ѝ.
– Юл, искам да съм сигурен – повтори той, сякаш това можеше да оправдае всичко.
– За какво? – Гласът ѝ прозвуча грубо. – Дали не съм ти изневерил? Или че не съм използвал донорски материал, без
Вечерта на третия ден Артьом се обади. Гласът му звучеше напрегнато:
– Юлия, мога ли да вляза? Трябва да поговорим.
– Ела – отговори тя кратко, макар че вътрешностите ѝ се свиха.
Когато той влезе, тя го посрещна със студен поглед. Артьом ѝ подаде цветята, но тя отвърна.
– Права си – започна той и потъна на ръба на дивана. – Трябваше да ти се доверя веднага. Но тези истории… те ме изплашиха. Страхувах се, че ще свърша като Игнат.
– И какво? – гласът ѝ беше тих, но всеки звук беше пропит от болка. – Можеш ли да ме сравняваш с непознати, които дори не познаваш?
– Не, разбира се, че не. – Той направи крачка напред, но тя се отдръпна. – Юл, обичам те. И аз също обичам Никита. Този тест няма да промени нищо.
– Да, ще промени – гласът ѝ трепереше. – Той вече е променил всичко. Ти си този, който разруши онова, което изграждахме години наред. Сега е само въпрос на време да реша дали да продължа връзката ни.
Артьом сведе глава, осъзнавайки, че е допуснал грешка, която не може да бъде върната. Юлия, от друга страна, знаеше, че няма връщане назад. Дори и тестът да покажеше, че Никита е негов син, нещо в отношенията им беше нарушено завинаги.
