-Защо сте тук толкова рано? Кой ви се обади? Продължавай да пържиш котлетите си! Съсипахте ми почивката.
-Е, приеми блудния съпруг! – Е, добре! Знаеш ли, разбрах, че няма по-добър от теб! Уау, изглеждаш добре! Е, премести се, нека мине любимият ти съпруг! – Матвей се опита да се промъкне между вратата и съпругата си, която не помръдна и на сантиметър.
-Защо сте тук? Мислех, че сме се разбрали за всичко. Ти си безценно съкровище и супер награда, а аз не съм се трудил достатъчно, нали?
-Ах, хайде, не играй на картата с нараненото его. Сигурно вече е сготвила за мен, а самата тя е в пълен парад, – съпругът се опита да прегърне жена си, като едновременно с това я премести от мястото й.
-И защо трябва да ти организирам нещо тук? – Лиза искрено не разбра намека.
-Изпратих ти съобщение. Не го ли видяхте? – Матвей не можеше да повярва, че Лиза може да е толкова чувствителна към завръщането му.
-Ти ме помоли да изтрия номера ти. Така че го изтрих.
-Лиза, хайде! -Не се преструвай на нещо, което не си.
Лиза погледна съпруга си и събитията отпреди един месец изплуваха пред очите ѝ.
Когато се омъжи за Матвей, Лиза беше сигурна, че целта на една съпруга е да има уютен дом и доволен съпруг. Така бяха живели майка ѝ и баба ѝ, така беше научена да живее и Лиза. След сватбата тя поддържаше къщата в идеална чистота, в кухнята винаги измисляше нещо чудесно, а в спалнята се стараеше да не мързелува. В края на краищата съпругът трябва да получава всичко, което иска, у дома, иначе ще се дърпа да го получи другаде.
В такъв ритъм на живот Лиза и не смееше да мисли за собствените си нужди и потребности. Постепенно тя и самата свикна да не обръща внимание на себе си, а съпругът ѝ свикна с това.
А Матвей и преди сватбата не се отличаваше с умението да се грижи за когото и да било – или за когото и да било, освен за себе си. Отгледан от майка си и баба си, обичан и разглезен, той като нежно цвете бе предаден в грижовните ръце на Лиза и с времето се превърна в дете на същата възраст.
-Lizok! Помогни ми! Аз съм бедствие! Вчера си купих горещ билет до Турция за уикенда. Заминавам за няколко дни, за да подмладя тена си. – Шефката на Лиза никога не се обръщаше към момичето по име, освен ако не смяташе да й припише някаква спешна работа.
-Поздравления. – Лиза вътрешно се напрегна, защото за уикенда съпругът ѝ се принуди да отиде на вилата при родителите си. Да отиде на вилата на неговия език означаваше да сготви за цялата компания, а преди това да купи всички необходими продукти. Кога да има време да изпълни всички искания на съпруга си и дори задачата на шефа, Лиза просто не си представяше.
-Имам нужда от вашите поздравления! Вече осъзнавам късмета си. Ще се наложи да работя малко извънредно. Не се притеснявай, ще ти го компенсирам по-късно. А ако забравя, ще ти дам бонус към кармата. Както и да е, ето материалите за задачата. Очаквам да е перфектно до понеделник. Знаеш ли, все едно съм го направил сам. Знаеш, че не правя лоши неща.
-Нищо не правиш в продължение на една година, целият отдел работи за теб като чернокожи в плантация! – Помисли си Лиза, но на глас само плахо отбеляза:
-Олга Константиновна, не мога. Със съпруга ми имаме семейна почивка във вилата. Преди седмица те помолих да заминеш по-рано в петък. Имам много неща за вършене.
-И какво? Предлагате ли ми да се откажа от почивката си? Сериозно поставяш на едно ниво твоята мизерна почивка и моята Турция? Не, скъпа! Първо ще направиш всичко, а после ще отидеш да изпържиш миризливите котлети на твоя човек! В противен случай ще отлетиш, а аз ще си намеря по-квалифициран служител! Вместо теб покрай кофата за боклук има опашка от хора, които ще могат да изтърсят твоя “професионализъм” в ботушите си.
Лиза искаше да възрази, но по навик не се осмели. Тя мълчаливо взе папката от ръцете на шефа си и отвори пощата. Олга винаги изпращаше допълнителни задачи по пощата, за да хване Лиза на неизпълнените условия.
-Лиза, колко пъти трябва да се навеждаш? Не ти ли омръзна? – Към жената се обърна колега, с когото от пет години работеха на съседни бюра. Често мъжът ѝ помагал да оправи най-спешните поръчки.
-Какво ще правя? -Какво ще правя? Предлагаш ми просто да скоча и да си загубя работата? Съпругът ми ще ме изгони от къщата. – Лиза отвори папката и подсвирна на обема на възложената работа. Поръчката за една седмица, а трябва да се свърши за две нощи. Точно така, поръчката за Пепеляшка.
-Тя няма да те изгони. Ти си единствената, която може да й свърши работата толкова добре. Тя го знае, но те държи в страх. А съпругът ти е свикнал да се вози на гърба ти! От колко години сте заедно?
-Седем години. И той не се качва на врата ми.
-Да! -Но прането, гладенето, готвенето са обичайните ви теми за разговор. Никога не обсъждате почивки, салони за красота или нови тоалети. Вижте се! Малко над тридесетте, а си в б
-Ром, какъв е проблемът ти?
-Искам да се научиш да отвръщаш на удара. Междувременно искам да ти помогна. Дай ми задачата си, а аз ще я изпълня сам. А това е номерът на доставката. Храната е страхотна. Спести си, купи всичко готово за масата! Това е и твоят празник.
Лиза благодари за помощта в работата, но за кетъринга дори не помисли. Мислеше си, че никой няма да сготви по-добре от нея.
Цяла нощ не спа, вари на пара, вари и пържи десетки ястия, с които планираше да изненада гостите. След като опаковала всичко, отишла във вилата, където съпругът ѝ бил заминал предишния ден, уж за да подготви къщата за празника. Лиза се радваше, че е успяла да свърши всичко по-бързо, отколкото беше планирала. Имаше време да се прибере преди празника и със съпруга си да останат сами. Напоследък почти никога не им оставаше време да останат насаме заедно. Той започна да се бави на работа, можеше и през уикенда да замине, за да изпълни спешен случай. Освен това Лиза често беше натоварена с работата на шефа.
Гостите трябваше да дойдат вечерта, така че двойката разполагаше с половин ден. Лиза се навърташе в магазина, купуваше бутилка скъпо вино и плодове за среща със съпруга си.
Още с наближаването на вилата обаче тя разбра, че среща няма да има. Колата на един от гостите вече била пред портата. Или по-скоро един гост. Шефът на Матвей, когото той поискал да покани на партито им, вече бил пристигнал. Тя не само беше пристигнала, но и се беше настанила. Обувките ѝ и някои елементи от гардероба ѝ лежаха пред къщата. Все още не разбирайки какво се случва, Лиза влезе в къщата.
Недвусмислеността на дейността, на която се беше наслаждавала с ентусиазъм
-Защо сте тук толкова рано? Кой ви се обади? Продължавай да пържиш котлетите си! Развалихте ми почивката.
-Исках да ни уговоря среща. – Лиза неловко размаха чантата, в която звъняха бутилка и чаши.
-С теб? Смешно! Отдавна ли си се погледнала в огледалото? Бабата на пазара и тази по-красива! Омръзна ми от теб! Непривлекателна, неподдържана, скучна в леглото, като варена кифла. Затова те напускам!
-Но аз направих всичко за теб! -Но аз направих всичко за теб! Опитвах се, задоволявах се! – Лиза усети как гласът ѝ трепери и как сълзите се търкалят по бузите ѝ.
-Не си се старал достатъчно! Не си се грижила за себе си! А аз трябва да се боря за себе си! Сега остани насаме и помисли за поведението си. – Съпругът дори не сметна за необходимо да стане от леглото или да изпусне господарката си от ръцете си. Лиза си спомни погледа на разделената жена – уверен, подигравателен, презрителен!
Тя се качи в колата и потегли наслуки. В главата ѝ се въртеше само една мисъл – какво му липсваше? Къщата беше чиста, измита, изгладена, вкусно сготвена. Самата тя не изглеждаше зле. Във всеки случай Лиза си изглеждаше доста прилично изглеждаща. Дълга плитка, скромни дрехи, естествена красота. Не беше добавяла нокти или мигли, не беше боядисвала косата си и не беше уголемявала части от тялото си. Любовницата на съпруга ѝ беше пълна противоположност. Но в края на краищата самият Матвей забраняваше на съпругата си да променя външния си вид, като смяташе за приемлива само естествената красота.
Лиза спря на бордюра и горчиво се разплака.
-Какво иска той? Аз съм идеалната домакиня! Ако трябва, бих се променила още повече, само и само да му се харесам.
В този момент телефонът завибрира. Той звънеше
Докато се взираше, Лиза забеляза колко неприятно я гледат момичетата. Тя премести погледа си от манекенката и продавачките към отражението си. Погледна и се ужаси. Гледаше една уморена, плачеща, изтощена леля с вързоп на главата, в старомодна пола и изтъркана блуза. А това беше облеклото ѝ за уикенда, в което възнамеряваше да излезе на гости вечерта. А може би съпругът ѝ беше прав – и тя не се беше борила за него. Тя не се замисли за това, че той просто не обичаше да е около такава грозна жена. Лиза реши по всякакъв начин да изтръгне съпруга си от съперницата си. И първото нещо, което направи, беше да отиде в салона за красота.
За щастие майсторите от салона бързо разбраха от какво има нужда и категорично я разубедиха от ненужни процедури за уголемяване на устните и други подобни. Фризьорът отряза излишната дължина на косата ѝ, освежи цвета и ѝ направи модерна прическа. След това маникюристът и гримьорът с четири ръце подредиха лицето и ръцете на момичето. След всички процедури Лиза погледна в огледалото едно напълно непознато момиче, което се различаваше от това, което влезе в салона, като небето от земята.
Следващият магазин беше за дрехи. Лиза искаше да си купи комплект скъпи чинии в чест на празника. Сега мястото на съдовете беше заето от нови стилни дрехи.
Прибирайки се у дома, Лиза забеляза, че вещите на съпруга ѝ липсват. Вчера, в разгара на подготовката за празника, тя дори не обърнала внимание на това. Очевидно той беше решил и планирал всичко предварително. Беше организирал партито, за да злепостави и унижи съпругата си пред гостите.
Матей не се прибра вкъщи почти месец. Той не се обаждаше и
След един месец самотен живот, когато отива на сутрешен джогинг, Лиза чува звънеца на вратата.
Без да поглежда през ключалката, тя я отвори, тъй като очакваше да види Роман, който сега беше решил да тича с нея сутрин, просто за да бъде по-често до нея. Лиза се опита да се престори, че не е разбрала намеците му. Сега тя не беше готова за нова връзка. А старите трябваше да бъдат подредени.
На прага обаче тя не намери Роман, а съпруга си. Той беше в смачкан костюм, силно пребит и отслабнал много.
-Е, здравейте! -Спознайте блудния съпруг! Реших, че съм избрала теб. Ти си по-близо до мен. А Машка, макар и красива, но не може да готви, а в къщата си има свинарник. Е, ти спечели борбата, вземи си голямата награда! – Мъжът разпери ръце, за да може Лиза да се хвърли на врата му.
Но младата жена не помръдна, за да пусне съпруга си обратно.
-Каква е пиесата? Опитваш се да ме накажеш? Достатъчно, мога да си променя решението.
-Добре се отървах. Между другото, вече съм подал молба за развод. Скоро ще се разведем. Няма да има подялба на имуществото, апартаментът е мой, ти все още не си го ремонтирал. А баща ми ми купи кола. Регистрирана е на него. Както и да е, не те задържам, скъпоценният ми трофей! Върни се при любимата си. С перфектна прическа и грим. Вече нямам нужда от теб. Между другото, повишиха ме в работата, така че и аз съм експерт!
-Лъжеш! Не би могла да направиш толкова много за един месец. Сигурно през цялото време си плакала и си се оплаквала от съдбата.
-Да, а междувременно си оправих тялото и главата. -Да.
