Живеем в къща в провинцията. Дъщеря ми е на 10 години и се сприятелява с много от приятелите си. Тя има най-добър приятел, който е просто съсед. Те са приятели от дълго време, но напоследък започнах да осъзнавам, че това приятелство не ми харесва.
Дъщеря ми е покорна по природа, тя цени приятелствата си и се опитва да прави това, което ѝ се казва. Тя е мила и винаги споделя това, което има. А най-добрата ѝ приятелка е съвсем различна. Тя е много перверзно момиче, което често въвлича дъщеря ми в различни приключения. Насърчава я да се разхожда далеч от дома или да посещава по-големи деца.
Семейството на това момиче е обикновено, но те не й обръщат особено внимание. Тя е оставена сама на себе си през целия ден. През повечето време тя се разхожда с дъщеря ми и прекарва времето си в нашата къща. Това започва сериозно да ме стресира. До вечерта нечие чуждо дете е в нашата къща. След училище те идват при нас, пишат си домашните заедно и след това играят или се разхождат. Всичко би било наред, но има и друг проблем – трябва да храня това момиченце.
Време е за обяд, викам дъщеря ми в кухнята, но тя идва с приятелката си. Тя не се смущава от нищо – изяжда всичко на масата. И супа, и втора, и няколко филии хляб, а след това чай и сладкиши. Не че не ми е жал за нея, но ние не сме достатъчно богати, за да храним другите постоянно.
Опитах се да извикам само дъщеря си на масата и помолих приятелката ѝ да изчака в стаята. Но момичето започна да иска храна. “Много съм гладна, мога ли да си взема поне малко супа или хляб? Не мога да откажа на едно гладно дете и се отказвам.
Опитах се също да изпратя приятелката на дъщеря ми в дома ѝ за обяд. „Отиди си у вас, нека майка ти те нахрани“. Но момичето отказва, казвайки, че майка ѝ не е вкъщи, или че храната е свършила, или че майка ѝ не е сготвила. Не мога да хвана чуждо дете за ухото и да го изхвърля от къщата.
Наскоро проведох разговор с майка ѝ. Тъй като тази ситуация започна да ме дразни, я помолих да нахрани детето си сама. Майка ѝ обаче беше изключително възмутена: “Жалко ли ти е за купичката супа? Ние сме съседи! Ако дъщеря ти дойде при нас, аз ще я нахраня! И няма да кажа нито дума!”.
Най-интересното обаче е, че децата прекарват времето си с нас.
Както и да е, ситуацията скоро ще се разреши, защото ще се преместим. А нахалната съседка и дъщеря ѝ ще останат без безплатни обеди. Но все пак се чудя как може да се реши този проблем?
