В нашето семейство събота е денят на свекърва ми. Така е от една година насам.
Но беше различно… Дори когато родих второто си дете, свекърва ми все още не се интересуваше много от внуците ми. Веднъж месечно тя идваше, даваше им малки подаръци, седеше час-два и после си тръгваше.
Дъщерите ми, естествено, почти не я познаваха. Най-голямата ми дъщеря, когато започна да говори, наричаше майка ми баба. Е, майка ми често ми помагаше, четири дни в седмицата беше в дома ни. Дъщерите ми са малки, трудно е да правиш всичко сам. А и свекърва ми не се интересува да помага. Тя си живее своя живот.
Но веднъж забеляза, че по-голямата ми дъщеря щастливо тича при майка ми. Тогава свекърва ми реши, че не се виждаме много, и определи един ден – събота – за нашите срещи. И срещите трябваше да се провеждат в нейния дом. Тя заяви, че не й е удобно да заседава в нашата къща. Така че първата седмица изпратих съпруга ми и децата при нея. След час и половина те се върнаха. На връщане съпругът ми каза, че са уморени. По-късно разбрах истинската причина.
След една седмица събрах децата и отидох при нея. Мислех, че ще мога да оставя децата за два-три часа и да отида на маникюр. Но това не беше така. Тя ни посрещна, подари на децата подаръците, които беше купила по-рано, и това беше всичко. Свекърва ми просто седеше на стола си и казваше на децата как да играят, с какъв молив да рисуват. Децата са малки, не разбират какво им се говори. Така че аз трябваше да седя с тях и да играя пред свекърва ми – като актриса.
После се оказа, че трябва и да готвя. Тя не знаеше какво могат и какво не могат да ядат децата. Прибрахме се вкъщи ужасно уморени. Мислех, че това е последният път. Оказа се, че не е било. Ходим там всяка седмица и правим едно и също нещо.
Само че сега взимам храна със себе си, за да не се налага да готвя там. Когато казвам на съпруга си, че предпочитам да си остана вкъщи, защото така съм по-малко уморена – той възразява. Не можеш да отчуждаваш децата от баба им. Така че трябва да ходя там всяка събота и да се преструвам, че всичко е нормално. Не искам да развалям отношенията си с нея, но в края на краищата това не е нормално, нали?
