През изминалата седмица се подготвях за годишнината си. Преди няколко дни навърших 60 години. Опитах се да се погрижа за всичко, очаквах с нетърпение да отпразнувам годишнината си със семейството и приятелите. Реших да празнувам със семейството си. Живея с по-малката си дъщеря Ада, която е на 30 години, но за съжаление все още не е омъжена.
По-големият ми син е на 40 години и е женен. Исках да празнувам с дъщеря ми, сина ми, неговата съпруга и внучката ми. Купих всички необходими продукти, съставих меню. Направих пълнено зеле, печено месо, няколко салати, различни закуски и торта. Уведомих всички, че ще празнуваме в събота, така че никой да няма планове за деня.В събота никой не се появи. Започнах да звъня на сина си, но той не отговаряше. Не знам защо се случи това, но бях много тъжна. Вместо да отпразнувам годишнината, плаках цяла нощ. Не можех да погледна красиво подредената маса, не можех да се накарам да измия всички чинии.
Отделих време да го направя, направих го заради семейството си, което се държеше по този начин. Ада беше единственият човек, който ме утешаваше през цялата вечер. Не издържах и в неделя реших сама да отида при сина си, за да разбера защо не е дошъл.“ Бях отгледала децата си сама, тъй като съпругът ми замина по работа в чужбина и внезапно изчезна.
Родителите ми помогнаха да купя тристаен апартамент, така че живеехме трима – синът, дъщерята и аз. Когато синът беше на 30 години, той ми съобщи, че ще се жени. Позволих на младоженците да се преместят в нашия апартамент.
Те заеха едната стая, Ада – другата, а за мен остана една преходна стая. Не беше лесно, но исках на всички да им е удобно. Седем години живяхме като едно голямо семейство, после се роди внучка, която отгледах практически сама.Няколко години по-късно свекърва ми почина. Не поддържах връзка с нея, тя не ми помогна по никакъв начин през годините. Но по някаква причина ми завеща едностайния си апартамент.
Жилището беше в ужасно състояние, така че направих няколко ремонта там. Помислих си, че ще е добре, ако подаря апартамента на сина ми и съпругата му. Така и направих. Оттогава се събирахме по-малко, но винаги празнувахме Коледа всички заедно.
Но на най-важния за мен ден те не се появиха за първи път. Пристигнах в дома им в 10 ч. сутринта, притеснен, че нещо се е случило. Бях донесла със себе си вкусната храна, която бях приготвила предния ден. Вратата беше отворена от сънливата ми снаха и тя веднага попита защо съм дошла’.
Когато влязох, синът ми все още спеше. После се събуди и предложи чай. Веднага попитах защо не са дошли вчера, ако сме се договорили за всичко. Попитах защо дори не вдигат телефона.
Синът не каза нищо, но снахата реши да признае цялата истина. През всичките тези години тя ми е имала претенции, че съм им дал едностаен апартамент, докато аз съм останал в тристаен. Липсва им пространство, заради което не искат да имат второ дете. Не знам какво да мисля сега. Винаги съм правил каквото мога за децата си и затова им дадох апартамента. Междувременно се оказва, че то не е достатъчно голямо
Жалко е, че понякога не осъзнаваме такива сериозни неща. Хората винаги се опитват да угодят на другите, но не осъзнават, че не си струва да разчитат на благодарност. Понякога трябва да се погрижиш преди всичко за себе си. И да си извличате поуки.
Вместо да изразяват благодарност, хората започват да се държат нахално. Това е много неприятно, особено когато става въпрос за семейството ви, за децата ви.
