Наскоро видях следната снимка. Една възрастна дама стоеше на улицата с протегната ръка. Самата тя беше прегърбена, облечена в старо, износено палто. Изпод палтото надничаше тънка лятна роба, която изобщо не я стопляше. На главата си бабата имаше тънък шал, а на краката си – износени обувки, които очевидно не бяха с подходящия размер.
Бабата не попита минувачите за нищо, стоеше мълчаливо и гледаше надолу. Беше трудно да видя лицето ѝ, но когато го направих, не можах да прочета нито една емоция в него. Празнота в очите и вътре в нея. Двама тийнейджъри, на около 15 години, минаха покрай баба ми.
Смееха се гръмко, използваха некултурен език, и то толкова гръмко. Цялата улица можеше да чуе това безобразие. Въпреки младата си възраст момчетата вече пушеха и разпръскваха дим около себе си, показвайки колко са готини и „възрастни“.
Момчетата се приближиха до бедната старица, сложиха в ръката ѝ угарка от цигара и избягаха, смеейки се. Старицата изтръпнала от изненада, краката ѝ се подкосили и тя седнала на земята. Започнала да духа на ръката си и в очите ѝ се появили големи капки сълзи. Тогава едно момче, третокласник, се затича към баба си. Той веднага помогна на баба си да се изправи. – „Бабо, не плачи.
Ето я моята питка, още е гореща. Чакай ме тук, но не ходи никъде. Живея наблизо, ще се върна веднага. Бабата взела пая; щом искала да благодари на момчето, то избягало, като оставило куфарчето си до нея. Той се върна след пет минути. Носеше йод и бинт.
Момчето обработи раната на баба си. А след това ѝ дал касичката си. – „Спестявах за кола, вече имам много пари, тя е пълна. Но мога да спестя още, а това е за теб. За да спре баба си да плаче, момчето я прегърна силно. Бабата чуваше как сърцето на момченцето бие бързо. Това беше най-голямото и най-милото сърце на света.
